П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Едър дивеч? А, разбрах какво имате предвид. Онзи букмейкър. Вие сте Бял ловец и сега сте по следите на бял букмейкър — засмя се със стиснато гърло Бил. — Добре казано, а Рори?

— Страхотно, старче. А сега мога ли да вървя? Искам да гледам Дерби-шоуто по телевизията.

— Чудесна идея — въодушеви се Бил. — Хайде всички да отидем и да гледаме Дерби-шоуто. Елате, капитане.

Капитан Бигър дори не помръдна. Той остана на стола си. Беше постигнал невероятна наситеност на кармина върху лицето си.

— По-късно, може би — отвърна рязко той. — В момента искам да разменя две думи с вас, лорд Роастър.

— Разбира се, разбира се, разбира се, разбира се — откликна Бил без особен ентусиазъм. — Остани тук, Джийвс. Има достатъчно работа за теб. Излъскай пепелниците или нещо подобно. Дай пура на капитан Бигър.

— Господинът вече отклони предложението на Негова светлост за пура.

— Така беше, така беше. Е, добре! — каза Бил. — Добре, добре! — После взе сам една и я запали с трептяща като камертон ръка. — Разкажете ни нещо повече за онзи ваш букмейкър, капитане.

Капитан Бигър се намуси още повече. После прекъсна мълчанието си, за да изрази надеждата, че някой ден ще има щастието да види цвета на вътрешностите на подляра.

— Искам само — продължи той — да мога да срещна този плъх в Куала Лумпур.

— Куала Лумпур?

Джийвс услужливо поднесе енциклопедична справка.

— Населено място в Стрейтс Сетълмънтс, милорд, Британска кралска колония в Източна Индия, включваща Малага, Пенанг и провинция Уелзли, отделила се първа от Британската корона през 1853 г. и преминала под юрисдикцията на Главния губернатор на Индия. През 1887 г. Кокосовите острови са привлечени към колонията, а в 1889 Коледните острови. Господин Съмърсет Моъм е описал доста изчерпателно живота в тази част на света.

— О, разбира се. Сега се сещам. Предполагам, че там се навъртат доста странни птици.

Капитан Бигър се съгласи.

— Много странни. Но обикновено успяваме да ги изловим. Знаете ли какво се случва на един шарлатанин в Куала Лумпур, лорд Роастър?

— Не, не… ъ-ъ… мисля, че никога не съм чувал. Не излизай, Джийвс. Тук има един пепелник, който си пропуснал. Какво се случва на шарлатанин в Куала Лумпур?

— Даваме на негодника три дни, за да плати. После го викаме и му оставяме револвер.

— Много мило от ваша страна… Сигурно нямате предвид зареден револвер?

— Зареден с всичките шест патрона. Поглеждаме негодяя в очите, оставяме револвера на масата и излизаме. Без да кажем дума. Той разбира.

Бил се задави. Насоката на разказа бе започнала да му се прояснява.

— Искате да кажете, че от него се очаква… Не е ли това много драстично наказание?

Очите на капитан Бигър бяха студени и твърди като варени яйца за пикник.

— Това е морален кодекс, сър. Морален кодекс! Хората, които живеят в покрайнините на Империята, обичат да се хвалят. И моралът много лесно може да рухне. Пиене, жени и неплатени сметки от покер са стъпалата надолу към пропастта — каза той и повтори, разсичайки въздуха с ръка: — Пиене, жени и неплатени сметки.

— Значи това е дъното, така ли? Чу ли това, Джийвс?

— Да, милорд.

— Твърде интересно.

— Да, милорд.

— Човек си разширява кръгозора.

— Да, милорд.

— Човек се учи, докато е жив, Джийвс.

— Напълно сте прав, милорд.

Капитан Бигър взе един бразилски орех и го счупи със зъби.

— Трябва да даваме пример като представители на бялата раса. Не можем да се оставим диваците да се перчат с техния морален кодекс.

— Опитват ли се?

— На дивак, който не си плати дълга, му режат главата.

— Другите диваци?

— Да, сър, другите диваци.

— Аха.

— И после главата му се дава на неговия главен кредитор.

Това изненада Бил. Сигурно изненада и Джийвс, но той имаше лице, което просто не регистрираше такива чувства като изненада, например. Тези, които го познават добре, твърдят, че са забелязвали при редки случаи на голям стрес, как едно малко мускулче в ъгъла на устата му леко трепва, но като правило чертите му запазваха абсолютна неподвижност.

— За бога! — развълнува се Бил. — Тук този метод е неприложим. Искам да кажа, че никой не може да каже кой е главният кредитор. Представете си само кавгите, които ще се надигнат. Нали, Джийвс?

— Несъмнено, милорд. Месаря, хлебаря…

— А да не говорим за домакина, който е забавлявал дивака през уикенда и от чиято къща той се е измъкнал рано сутринта в понеделник, забравяйки за неделната игра на бридж.