П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Бигър? Напомня ми за онази игра, на която играехме като деца, Моук — „Семейство Бигър“.

— Спомням си я.

— Наистина ли? Тогава кажи ми кой е по-голям — господин Бигър или госпожа Бигър 17 17 Игра на думи — на англ. Бигър (bigger) означава по-голям. — Б.пр. ?

— Рори, престани.

— Господин Бигър, защото е татко Бигър. А кой е по-голям — господин Бигър или неговата леля стара мома?

— Вече не си дете.

— Ти можеш ли да ми кажеш Елен?

— Не, сър.

— Може би госпожа Цигумигу ще може — промърмори Рори, тъй като в този момент в стаята нахлу госпожа Спотсуърт.

Върху красивото й лице беше изписан искрен триумф.

— Каза ли на сър Родерик? — попита тя.

— Казах му — потвърди Моника.

— Намерих Дългата галерия, сър Родерик.

— Три пъти хип-хип. Ако продължите така, ще откриете и барабани в телефонни кабини. Но ако се отклоним за момент от тази тема, знаете ли кой е по-голям — господин Бигър или неговата леля стара мома?

Госпожа Спотсуърт беше озадачена.

— Моля?

Рори повтори въпроса си и нейното озадачение се задълбочи.

— Не разбирам.

— Рори просто се забавлява с една от неговите шеги — намеси се Моника.

— Неговата леля — старата мома — триумфално каза Рори, — защото каквото и да стане, тя винаги ще си остане Бигър.

— Не му обръщай внимание — посъветва госпожа Спотсуърт Моника. — В тези случаи е безвреден. Превключи на тая вълна, защото в приемната чака капитан Бигър. Ще се оправи след минута.

Красивите очи на госпожа Спотсуърт се разшириха.

— Капитан Бигър?

— Имаше и още нещо — каза Рори, удряйки се по челото, — но ми изхвръкна от главата. Но скоро ще се сетя. Нещо за господин Бигър и неговият син.

— Капитан Бигър? — повтори госпожа Спотсуърт. Тя се обърна към Елен. — Господинът има ли червено лице?

— Господинът е с много червено лице — потвърди Елен. Тя беше момиче, което обичаше да нарича нещата с истинските им имена.

Госпожа Спотсуърт вдигна ръка към сърцето си.

— Колко невероятно!

— Познаваш ли го?

— Той е мой много стар приятел. Познавам го още когато… О, Моника, можеш ли… би ли… можеш ли да го поканиш да остане?

Моника изцвили като боен кон при звука на тръба.

— Разбира се, Розалинда. Всеки твой приятел е добре дошъл. Каква прекрасна идея.

— О, благодаря — госпожа Спотсуърт се обърна към Елен.

— Къде е капитан Бигър?

— В приемната, мадам.

— Заведи ме там веднага. Трябва да го видя.

— Ако заповядате оттук, мадам.

Госпожа Спотсуърт изхвръкна навън, последвана от Елен. Рори поклати глава със съмнение.

— Разумно ли е това, Моук. Сигурно е някой ужасен чичка с бомбе и връзка демоде.

Очите на Моника искряха.

— Не ме интересува как изглежда. Той е приятел на госпожа Спотсуърт, само това има значение. О, Бил! — викна тя, виждайки брат си в полезрението си.

Бил беше във фрак, обелопапиончен и обеложилетчен, а косата му силно лъщеше. Рори го гледаше шашардисан.

— О, небеса, Бил! Изглеждаш като Великите любовници през вековете. Ако мислиш, че и аз ще се облека по същия начин, дълбоко грешиш. Цяла вечер ще се наслаждаваш на добрата стара черна връзка на Кармойл и удобната му ризка. Схващам плана ти, разбира се. Пременил си се така, за да впечатлиш госпожата и да върнеш спомените й от онези дни в Кан. Но на твое място аз щях да бъда много внимателен и да не се натягам толкова много. Не трябва да забравяш Джил. Ако тя подуши нещичко за теб и госпожа Спотсуърт…

Бил го погледна стреснато.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Просто те предупредих.

— Не го слушай, Бил — каза му Моника. — Рори просто си дрънка. Джил е разумна.

— И освен това — допълни Рори, поглеждайки от светлата страна, — се е случило, преди да срещнеш Джил.

— Какво се е случило?

— Нищо, старче, нищо.

— Отношенията ми с госпожа Спотсуърт бяха чисти до последната капка — заоправдава се Бил.

— Разбира се, разбира се.

— Продавате ли намордници в „Харидж“, Рори? — попита Моника.

— Намордници? О, разбира се. На щанда Котки, Кучета и Домашни любимци.

— Смятам да ти купя един, за да те накарам да млъкнеш за малко, кречетало безподобно. Бил, просто се правѝ, че не го забелязваш и слушай какво имам да ти казвам. Случи се най-страхотното нещо. Пристигна един стар приятел на госпожа Спотсуърт и аз го поканих да пренощува.

— Стар приятел?

— Сигурно е друг стар любовник — опита да се намеси Рори.

— Рори, престани, за бога! — извика Моника и пак се обърна към брат си, сменяйки гневния тон с въодушевление. — Нима не разбираш какъв невероятен шанс е това за нас, Бил. Тя ще се почувства задължена. Помисли в какво добро разположение на духа ще бъде след това.