П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Много неприятно, сър Родерик.

— Признавам, че бях шокиран. Даже бях решил да си подавам заявлението за напущане. Оказа се, че въпросната дама наскоро е получила огромно наследство от богат чичо в Австралия и това размътило мозъка й. Според мен проблемът на тази госпожа Цунигуни е съвсем същия. Жена ми каза, че е наследила милиони от цял взвод опънали петалата съпрузи и най-вероятно този факт директно й е отнесъл чивията. Пари, които не са спечелени с пот на чело, винаги докарват нещастие, Джийвс. Нищо не може да се сравни с това да си печелиш сам прехраната. Чувствам се два пъти по̀ мъж, откакто се присъединих към редиците на световния пролетариат — завърши Рори, повдигна леко брадичка и погледна отвисоко своя събеседник.

— Вие споделяте мнението на Великия бард, сър Родерик. „И трябва със награда тез’ дела да бъдат отплатени“.

— Абсолютно. Точно така. А като заговорихме за печелене на награди, какво ще кажеш за утре?

— За утре ли, сър Родерик?

— За Дербито. Знаеш ли нещичко?

— Страхувам се, че не, сър Родерик. Изглежда ще бъде доста оспорвано състезание. Доколкото разбрах, фаворит е конят Бандит на монсеньор Босак. Снощната прогноза е за петнайсет към две. Но животното всъщност е в известна степен дребно и леко за подобно изтощително изпитание. Въпреки че могат да се посочат такива примери от предишни състезания. Идва ми наум кон на име Манна, победител през 1925, също Хиперион, друг дребен кон, счупил рекорда на Летящата лисица, като изминал разстоянието за две минути и трийсет и четири секунди.

Рори го гледаше със страхопочитание.

— За бога! Знаеш си добре урока!

— Човек трябва да бъде добре информиран за тези неща, сър. Това е, може да се каже, важна част от образованието.

— Ще ми се да си поговорим утре, преди да направя залога си.

— Ще бъда изключително щастлив, ако мога да ви бъда от полза, сър Родерик — отвърна любезно Джийвс и се оттегли плавно от стаята, оставяйки Рори с чувството, общо за всички срещали някога този велик мъж, че са общували с някакъв мъдър и вездесъщ дух, в чийто ръце всеки без колебание би могъл да остави оплетените си дела.

Няколко минути по-късно в дневната влезе Моника с леко изтощен вид.

— Привет, гургуличке — поздрави я Рори. — Завърши ли пътешествието? Намери ли госпожата проклетата галерия?

Моника кимна вяло.

— Да, след като ни разкара из цялата къща. Каза, че е загубила за малко ориентация. Е, не беше съвсем зле като за след триста години.

— Преди малко казах на Джийвс, че тази жена е с по-повреден мозък от преяла дървеница. Като разберат за нея, сигурно ще я засипят с предложения за продажба на всякакви руини. А какво стана с Бил?

— Не остана в групата. Изчезна. Предполагам, че е отишъл да се преоблече.

— А в какво състояние беше?

— Оцъклен и изнасящ се във въздуха при всеки шум.

— А, все още е паникьосан. С такава добра шлифовка на подскоците нашият Уилям току-виж спечелил някой балетен конкурс. Но аз имам друга теория за стария Бил — подхвана Рори. — Не мисля, че тази негова нервност се дължи на това, че е едни гърди пред полицията. Сега я отдавам на новобранството му в работата за Земеделската управа. Сигурно се е впуснал в нея доста усърдно. Ние, момчетата, които не сме привикнали да бачкаме, трябва да се научим да си пазим силите, да оставяме нещо в резерв, ако разбираш какво искам да кажа. Това съветвам винаги и моите подопечни новаци. Повечето от тях се вслушват в думите ми, но има един — в „Дребна железария“ — не си виждала такова настървение. Това момче ще си изтощи акумулатора преди да е направил петдесет. А, кой е сред нас?

Той се втренчи във високото, приятно на вид момиче, което влезе в стаята и бързо отхвърли първоначалното си хрумване, че това е духът на лейди Агата, който, отегчил се сред камънаците на параклиса, е дошъл да се присъедини към компанията. Но друго обяснение така и не успя да го осени. Моника обаче бързо прозря истината. Виждайки шапчицата и престилката, тя веднага стигна до заключението, че това е онази легендарна фигура, прислужницата.

— Елен? — попита тя.

— Да, милейди. Търся Негова светлост.

— Мисля, че е в стаята си. Мога ли аз да ти помогна?

— Току-що пристигна един господин, който иска да се срещне с Негова светлост, милейди. Видях го да пристига с колата си и тъй като господин Джийвс е зает в кухнята, аз отворих вратата и го поканих в приемната.

— Кой е той?

— Капитан Бигър, милейди.

Рори цъкна весело с език.