П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

Нейният ентусиазъм най-накрая стигна до така нареченото съзнание на Бил и той разбра какво иска да му каже сестра му.

— Ти си абсолютно права. Това е невероятен шанс.

— Голям късмет. Сега ще е като глина в ръцете ти.

— Точно така, глина. Моук, ти си фантастична. Винаги те е бивало в бързото мислене. Кой е приятелят?

— Името му е Бигър. Капитан Бигър.

Бил залитна и едва успя да се докопа до един стол, за да не се свлече на пода. Лицето му доби оттенъка на рибя вътрешност.

— Какво! — извика той. — Капитан Ббб…

— Аха! Сетих се! — изпищя в ухото му Рори. — Кой е по-голям — татко Бигър или малкият Бигър? Малкият Бигър, защото той е малък Бигър 18 18 Англ., игра на думи, която може да бъде преведена и като „малко по-голям“. — Б.пр. . Знаех си, че ще се сетя — добави той доволно.

Покойният А. Б. Спотсуърт, който, въпреки че харесваше жена си по свой начин, не би могъл да бъде причислен към женчовците или да бъде сбъркан с един от онези трубадури от Средновековието, имаше любима максима. Смисълът й беше, че тайната на успешния и щастлив живот е в това да умееш да се отървеш от жените още при първата удобна възможност. Дай на нежния пол един по задника, обичаше да казва той, сваляйки си сакото и посягайки към чиповете за покер, и ще преуспееш. Често споделяше, че малко гледки могат да се сравнят с тази, когато женската част на компанията за вечеря напуща стаята след като е приключила с храненето, оставяйки мъжете на мъжките им разговори.

За Бил Роастър подобен начин на мислене в девет часа вечерта след отминалия изтощителен ден би изглеждал непонятен. Последното нещо на света, за което копнееше, бе мъжки разговор с капитан Бигър. Придържайки вратата на трапезарията, докато госпожа Спотсуърт, Моника и Джил излязат и се отправят към дневната, той беше смазан от усещането за тежка загуба, подправено със страховити видения за предстоящите събития. Неговите чувства по вид и сила бяха същите като на гарнизон войници, обградени от кръвожадни диваци, виждайки как в момента, в който флотата на Съединените щати пристига, се фръцва и отпрашва обратно.

Наистина дотук всичко бе преминало гладко. Дори той, напълно предубеденият към капитан Бигър, не бе успял да открие нищо нередно в приноса му към общия разговор. По време на вечерята, отпочвайки със супата и завършвайки със сардините върху препечена филийка, Белия ловец се беше придържал към такива неутрални теми като канибалските вождове, с които се беше срещал, и маневрите, които да предприемеш, когато се сблъскаш с ловци на глави, въоръжени с духала с отровни стрелички. Той разказа две дълги и страшно тъпи истории за две негови дружки със странните имена Тъби Фробишър и Субахдар. И препоръча на Джил, в случай че някога й се наложи да го използва, един превъзходен мехлем за след ухапване от алигатор. Даже не доближи темата за подли букмейкъри, препускащи из околността и автомобилните им номера.

Но сега, когато жените излязоха и двама силни мъже — или трима, ако се брои Рори — щяха да се изправят лице в лице, кой можеше да каже колко време ще трае това мирно съжителство. Бил само можеше да се надява, че Рори няма да поведе разговора към опасната тема, интересувайки се дали капитанът няма да ходи утре на Дербито.

— Ще ходите ли утре на Дербито, капитане? — попита Рори с цялата си налична любезност веднага щом вратата се хлопна.

От устните на капитан Бигър се отрони звук, досущ наподобяващ последно дихание на умираща зебра. Бил, който се беше издигнал около педя нагоре във въздуха, го определи съвсем точно като глух, безрадостен смях. Той самият имаше намерение да даде воля на чувствата си в подобен стил.

— На Дербито? — капитан Бигър се задави. — Ще ходя ли утре на Дербито? По-добре ме смели на кайма, изхвърли вътрешностите ми на псетата и ме задуши с лук!

Бил с удоволствие би последвал препоръката. Подобен кулинарен връх щеше да разреши всичките му затруднения и веднага съжали, че идеята не е хрумнала на някой от канибалските вождове, за които говореше неговият гост.

— Тази вечер по телевизията ще има Дерби-шоу — каза Рори. — Ще отскоча за малко да хвърля едно око на говорящата кутия в библиотеката. Всички собственици на коне-фаворити ще кажат по няколко думи за шансовете им утре. Не че дъртите мошеници разбират нещо. А днес бяхте ли на Оукса?

Капитан Бигър видимо увеличи обема си като една от онези редки риби във Флорида, които се надуват, щом ги погъделичкаш по коремчето.