П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Дали съм бил на проклетото състезание? Chang suark! Да, сър, бях. Едва ли някой…

— Саутмолтъншър е доста красива местност, не мислите ли, капитане? — опита се да поведе разговора в друга посока Бил. — Живописна, както я наричат понякога. Най-близкото село — Долно Снодсбъри — сигурно сте го забелязали, като сте идвали насам — има…

— Едва ли някой е бил подхлъзван на по-голяма и смрадлива динена кора — продължи капитанът, който беше станал толкова аленочервен, че беше цяло щастие, задето сред присъстващите нямаше нито един бик. — Бях тикнат в пещта. Душата ми беше вързана на възли и след това изцедена през преса за изстискване.

Рори цъкна съчувствено.

— Имали сте лош ден? — предположи той.

— Ще ви разкажа какво се случи.

— … нормандска църква — не се предаваше Бил, — която е много ценена…

— Трябва да започна с това, че откакто съм се върнал обратно в майка Англия, се срещнах с доста стари приятели, все момчета, които могат да различат предницата от задницата на коня. Та те ми подшушваха интересни неща. И днес…

— … от хората, които харесват нормандските църкви — не щадеше ценна информация Бил. — Аз самият не знам много за тях, но е запазена утвар…

Капитан Бигър избухна отново.

— Не ми говори за твари! Днес срещнах техния крал, да изсъхнат вътрешностите му дано! Както казах, тия мои дружки ми подшушваха от време на време интересни неща и днес те ме посъветваха за двоен залог. Великолепната Люси в два и половина и Майката на Уистлър в Оукса.

— Невероятно, Майката на Уистлър удари всички в земята — изкоментира Рори. — Момчетата в „Харидж“ смятаха, че тя няма никакви шансове.

— И какво се случи? Великолепната Люси финишира първа при сто към шест, а Майката на Уистлър, както вече сте чули, при трийсет и три към едно.

Рори се оцъкли:

— Да не искате да кажете, че двойното е проработило?

— Да, сър.

— При тези курсове?

— При тези курсове.

— И колко заложихте?

— Пет лири на Великолепната Люси и спечеленото на Майката на Уистлър.

Рори замига поразен.

— Не може да бъде! Чу ли това, Бил? Капитане, трябва да сте спечелили цяло състояние?

— Три хиляди лири.

— Нямам думи… Чу ли това, Джийвс?

В този момент, за да поднесе кафето, бе влязъл Джийвс. Изгледът му, както винаги, беше невъзмутим. Също като младия си господар и той намираше присъствието на капитан Бигър в къщата за извънмерно неприятно, но докато Бил се тресеше и гърчеше, Джийвс продължаваше да наподобява изкусно изваяна статуя.

— Сър?

— Капитан Бигър спечелил три хиляди лири в Оукс днес.

— Наистина ли, сър? Горещо желан изход.

— Да — каза капитанът мрачно. — Спечелих три хиляди лири, а букмейкърът ми ги отмъкна.

Долната челюст на Рори се удари в пода.

— Не!

— Уверявам ви.

— Изчезна в тъмнината?

— Точно така.

Рори събра отново двете половини на лицето си, но продължаваше да е потресен.

— Никога не съм чувал нещо по-чудовищно. Чувал ли си някога нещо по-чудовищно, Джийвс? Това не минава ли всякакви граници, Бил? Каква гадост само, каква подлярщина!

Въпросният Бил изглеждаше като излязъл от транс.

— Съжалявам, Рори, страхувам се, че мислех за нещо друго. Какво казваше?

— Бедният стар Бигър спечелил от двойно залагане този следобед на Епсъм, а някакъв си мошеник-букмейкър избягал с трите хиляди лири, които му дължал.

Бил беше поразен. Всеки честен млад мъж би бил, чувайки подобна история.

— Какъв кошмар, капитане — викна той, — какво ужасно нещо ви се е случило. Значи изчезна с парите… онзи букмейкър?

— Песоглавецът му с песоглавец хукна като подгонена хиена, но аз го последвах.

— Не се учудвам тогава, че сте ядосан. Измамници като този не трябва да са на свобода. На човек му завира кръвта, като си помисли за този… този… как би го нарекъл Шекспир, Джийвс?

— Тоз’ противен, жалък, окаян, долен негодяй, милорд.

— Аха. Добре ги казва тия неща Шекспир — одобри с половин уста Бил.

— Тоз’ копелдак с глава на бръмбар и уши на слон, разбойник гнусен, хранещ се със мърша, кучи син презрян, порочен…

— Да, да, Джийвс, точно така. Схванахме мисълта ти — тонът на Бил беше леко развълнуван. — Не е нужно да продължаваш. По-добре иди да напалиш огъня.

— Юни е, милорд.

— Така е, така е. Просто се разстроих, като чух тази покъртителна история. Няма ли да седнете, капитане? О, вие сте седнал. Пурите, Джийвс. Пура за капитан Бигър.

Капитанът вдигна ръка.

— Благодаря, не. Никога не пуша, когато съм по следите на едър дивеч.