П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— О, аха — кимна с разбиране Рори. — Ясно. Много естествено, разбира се.

— Случайни познати? — възкликна госпожа Спотсуърт засегнато.

Бил посегна нервно да оправи връзката си.

— Имам предвид хора, с които си се срещала само в Кан и така нататък.

— Кан! — отново даде воля на гласа си госпожа Спотсуърт. — Скъпият, слънчев, прекрасен, весел Кан! Колко чудесно си прекарахме там, Биликен! Помниш ли…

— Да, да — прекъсна я Бил. — Беше страхотно. Искаш ли нещо за пиене или сандвич, цигара или нещо друго?

В този момент той горещо благослови пекинеза на Мейнуерингови, задето е такъв заклет хипохондрик и успя да отдалечи Джил чак на другия край на селото. Бил вярваше, че докато се върне, госпожа Спотсуърт ще се е успокоила и няма така възторжено да се връща към спомените за добрите стари времена. И Бил се зае със задачата да обуздае по възможно най-бързия начин тези нейни изблици.

— Приятно ми е да те приветствам с добре дошла в Роастър Аби — каза той официално.

— Да, надяваме се, че ще ти хареса — допълни Моника.

— Скъпа, това е най-фантастичното място, което съм виждала някога!

— Аз бих го нарекъл грозна стара развалина — огласи своята критична оценка Рори и за негов късмет не успя да улови погледа на жена си. — Руши се от векове. Обзалагам се, че ако разтърсите тези завеси, оттам ще излетят цяло ято прилепи.

— Патината на Времето! — обори го ентусиазирано госпожа Спотсуърт. — Обожавам я! — Тя затвори очи. — Мъртвите протягат към теб ръце, когато минаваш — прошепна тя.

— Господи! Каква ужасна идея — потръпна Рори. — Даже единичен труп, изпружил напред ръце, е прекалено неприятна гледка по мое мнение, а да не говорим за цяла банда.

Госпожа Спотсуърт отвори очи.

— Ще ви кажа нещо много странно — каза тя. — Хрумна ми така внезапно, когато влязох в предверието, че трябваше да седна за момент. Икономът помисли, че ми е прилошало.

— Надявам се, че си добре?

— Разбира се. Просто бях обхваната от усещането, че вече съм била тук.

Моника изглеждаше учтиво озадачена. Рори се изпъчи и пое в свои ръце обяснителните бележки.

— О, сигурно като турист? — предположи той. — Като един от тълпата, която нахлува тук всеки петък през лятото, за да си цъка на воля срещу един шилинг на глава от населението. Добре си ги спомням от времето, когато излизахме заедно с Моук. Казвахме им „зяпльовците“. Идваха на тумби с автобуси и ръсеха шоколад с лешници по килимите. Въпреки, че и с него, и без него килимите изглеждаха еднакво зле. Но това вече го няма, нали Бил? Нищо не е останало за зяпане. Покойният лорд Роастър — обясни той на посетителката — шитна всичко по-ценно на американците и сега не е останала и една джунджурия, която да си струва тръскането дотук. Тъкмо преди малко казвах на жена ми, че най-разумното нещо, което би могло да се направи със старата барака, е да се подпали. Разбирате ли, клечка кибрит…

От устата на Моника се изтръгна горестно стенание. Тя вдигна очи към небето, сякаш с мълчалива молба то да стовари нещо тежко върху главата на мъжа й. Ако Родерик продаваше по този начин стоки на клиентите, цяло чудо би било, ако успее да се отърве дори от един-единствен маркуч, косачка или басейнче за птички.

Госпожа Спотсуърт поклати глава със снизходителна усмивка.

— Не, не исках да кажа, че съм била тук в сегашната си телесна обвивка. Имах предвид в предишното ми прераждане. Аз съм ротационист.

Рори кимна с разбиране.

— А, да. Разни дебели господинчовци със смешни шапчици. Виждал съм ги на снимки.

— Не, не, нямам предвид ротарианците. Аз съм ротационист, което е нещо съвсем различно. Ние вярваме, че се прераждаме през всяко девето поколение.

— Девето? — каза Моника и започна да смята на пръсти.

— Тайнствената девета къща. Разбира се, вие сте чел „Зенд Авеста“ на Зороастър 15 15 Зенд Авеста на Зороастър — свещени текстове на зороастрийската религия. — Б.пр. , сър Родерик.

— Страхувам се, че не? Добра ли е?

— Невероятна е, бих казала.

— Ще я включа в списъка си — обеща Рори. — От Агата Кристи е, нали?

Моника бе привършила с изчисленията си.

— Деветото… Това изглежда ме прави лейди Барбара, фаворитката на Чарлз II 16 16 Чарлз II — крал на Англия, Шотландия и Ирландия от 1660 до 1685 г. След екзекутирането на неговия баща Чарлз I, той избягва в Шотландия и се опитва да възвърне престола си с помощта на шотландската армия, но е победен от Кромуел и избягва на континента, където прекарва в изгнание девет години, но след това триумфално се завръща в Лондон. — Б.пр. .