П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

Ако той все още не беше разпознал в нея дървото, на което расте плодът на неговия живот, то това означаваше, че Розалинда Спотсуърт не разбира нищо от влюбени мъже. Затова тя бе леко озадачена, че не стана свидетел на едно страстно, нетърпеливо обяснение. Но откъде би могла да знае, че въпросният Ромео се подчинява на строг кодекс?

Плакнейки очите си с приятни гледки от Саутмолтъншър, тя усети, че мислите й непрестанно се въртят около капитан Бигър. При тяхната първа среща в Кения госпожа Спотсуърт бе усетила, че нещо в него я привлича, а два дни по-късно това необяснимо привличане прерасна в доста пламенно възхищение. Една жена не може да не бъде респектирана от мъж, способен да види сметката на огромен разярен бик само с един изстрел на своя големокалибрен Гибс 505. А от пламенното възхищение до любовта крачката е също толкова малка, колкото от щанда Стъклария, Кристал и Китайски порцелан до щанда Луксозно дамско бельо. Тогава й се струваше, че той сякаш е изскочил от някоя книга на Хемингуей, а тя винаги бе имала слабост към онези сурови и необуздани негови герои. Самата тя бе деликатна и съвсем естествено необуздаността у мъжете я привличаше. И у Клифтън Бесемър, и у А. Б. Спотсуърт това качество се радваше на буйно изобилие. Например Клифтън привлече вниманието й с категоричния начин, по който размаза една досадна муха с навития на руло следобеден вестник на камерното парти, където се запознаха. А в случая с А. Б. Спотсуърт, искрата лумна, когато един следобед чу гневните хули, с които засипа парижки таксиметров шофьор, изказал неудовлетворение от размера на бакшиша.

Когато госпожа Спотсуърт мина през портата на Роастър Аби и тръгна по алеята, започна да й се струва, че не е лошо да се сприятели с капитан Бигър. Една жена се нуждае от защитник, а какъв по-добър защитник може да си намери от мъж, който не се колебае да тръгне след ранен лъв във високата трева? Наистина ранени лъвове не се срещат често в обикновения брачен живот, но е хубаво една съпруга да знае, че ако това се случи, тя може изцяло да се довери на своя съпруг.

Подготвянето на почвата, мислеше си госпожа Спотсуърт, не изисква някакви специални усилия. Няколко мили думи и един-два премрежени погледа ще бъдат напълно достатъчни, за да накарат тази силна и страстна натура да кипне като младо вино. Тези мъже от дивите простори реагират безотказно на премрежени погледи. И тя тъкмо изпробваше един в огледалото на колата си, когато излизайки от един завой, Роастър Аби изведнъж се откри пред погледа й и капитан Бигър бе принуден да се оттегли на по-заден план. В момента госпожа Спотсуърт не можеше да мисли за нищо друго освен за това, че бе открила къщата на своите мечти. Потъмнелите й стени, искрящи меко сред лъчите на залязващото слънце, прозорците й, блеснали като скъпоценни камъни… Струваше й се, че стои пред замък от приказките. Малкото й имение в Пасадена, малкото й имение в Кармел, къщите й в Ню Йорк, Флорида, Мейн и Орегон си имаха своята прелест, но тази тук ги превъзхождаше. Между другото къщи като Роастър Аби винаги изглеждат най-добре отвън и от разстояние.

Тя спря колата и остана така — прехласната от гледката.

Рори и Моника се измориха да чакат Бил сред алеята с тисовете и тръгнаха към къщата, където се сблъскаха с деветия граф, който тъкмо излизаше оттам. Тримата се върнаха в дневната, за да разискват перспективите за бърза продажба на къщата на този отвъдморски Дядо Коледа в женски форми. Бил, въпреки че беше поповдигнал скръбно чело след бързото уиски със сода, все още се намираше в треперлив статус. Неговите шарещи очи и тресящи се крайници биха заинтересували живо някой психарски доктор от Харли стрийт, ако можеше да хвърли едно око на сцената.

— Има ли надежда? — попита той с немощен глас, много наподобяващ тона на болен на легло, обръщащ се към своя церител.

— Мисля, че да — отвърна му Моника.

— А аз мисля, че няма — изказа мнението си Рори без да дочака да бъде запитан лично.

Моника го прониза с поглед.

— След онзи дамски обяд в Ню Йорк останах с впечатление — продължи тя, — че госпожа Спотсуърт захапа въдицата. Аз я залях с поток от уверения и увещания и определено я размекнах. Остава ни само да организираме едно финално представяне. Когато тя пристигне, ще ви оставя сами, а от теб се иска да включиш на пълни обороти онзи твой неотразим чар. Покажи й всичко на каквото си способен.

— Ще й покажа — обеща разпалено Бил. — Ще бъда като гълъб, гукащ на своята гургулица. Ще свиря на нея като на арфа.