П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

Бил пое дълбоко дъх.

— Е, аз съм разбит. Това само доказва, че по света живеят всякакви кукундели. Ще остане ли да пренощува?

— Така разбрах, милорд.

— Тогава може би ще трябва да махнеш от коридора двете кофи, които сложи под мансардния прозорец, за да тече в тях водата.

— Да, милорд. Ще сложа и още няколко допълнителни кабарчета, за да държат по-здраво тапета. Къде Негова светлост мисли да настани госпожа Спотсуърт?

— Мисля, че най-подходяща е стаята на кралица Елизабет. Това е най-доброто, с което разполагаме.

— Да, милорд. Ще добавя мрежа в комина, за да предотвратя внезапна поява в помещението на някой от прилепите, които гнездят вътре.

— Но се страхувам, че не можем да й предложим баня.

— Аз също, милорд.

— Все пак, ако иска да си вземе един душ, може да дойде с едно сапунче под прозореца. Там поне има течаща вода колкото ти душа иска.

Джийвс сви устни.

— Ако ми позволите да отбележа, милорд, не е препоръчително Ваша светлост да отправя подобни забележки. Милорд може да се разсее за момент и да изпусне някоя близка по смисъл духовитост и в присъствието на госпожа Спотсуърт.

Джил, която бе отправила гневен взор навън през френския прозорец, се обърна и се заслуша в разговора доста развълнувано. Избликът й на негодувание, който я беше подтикнал да прибегне до сравнения на любимия с представители на животинското царство, се бе уталожил напълно. Гневът не издържа съревнованието с невероятната новина. От страна на Джил войната бе приключена и затова тя веднага се съюзи с Джийвс.

— Точно така, тъпчо — намеси се тя в разговора. — Дори не трябва да ти минават през ум подобни мисли. О, Бил, не е ли чудесно! Ако това стане, ще имаш достатъчно пари, за да купиш ферма. Сигурна съм, че ще можем да се справим чудесно — аз като ветеринарен лекар, а ти с твоите земеделски познания на експерт.

— Моите какво?

Джийвс се покашля.

— Мисля, че госпожица Уайвърн иска да изтъкне факта, че вие сте набрали богат опит, работейки за Земеделската управа.

— О, аха, да… Разбирам какво искаш да кажеш. Разбира се, Земеделската управа… Благодаря, Джийвс.

— Няма защо, милорд.

Джил доразви темата.

— Ако можеш да вземеш от госпожа Спотсуърт добри пари, ние можем да създадем първокласно стадо. От това се печели повече от всичко друго. Чудя се колко можеш да поискаш за мястото?

— Страхувам се, че няма да е много. Бараката е виждала и по-добри времена.

— И все пак колко смяташ да поискаш?

— Три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса.

— Какво!

Бил премигна.

— Извинявай, мислех за нещо друго.

— Но как ти хрумна такава странна сума.

— Не знам.

— Трябва да знаеш.

— Но не знам.

— Трябва да има някаква причина.

— Въпросната сума изникна в хода на изпълнението на днешните задължения на Негова светлост към Земеделската управа — опита се да внесе успокоение Джийвс. — Негова светлост може да си припомни, че аз отбелязах каква особена сума е това.

— Точно така каза, Джийвс, точно така.

— Затова Негова светлост каза: „Три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса.“

— Ето затова казах: „Три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса.“

— Мисля, че тези моментни мозъчни отклонения не са нещо необичайно. Ако ми позволите да отбележа, милорд, препоръчително е да се отправите към тисовата алея без да отлагате нито секунда повече. Времето е от кардинална важност.

— О, разбира се, Джийвс, напълно си прав. Те ме чакат, нали? Ще дойдеш ли, Джил?

— Не мога, скъпи. Имам още пациенти, за които трябва да се погрижа. Трябва да отида чак до Стоувър, за да прегледам пекинеза на Мейнуерингови, въпреки че едва ли му има нещо. Това куче е ужасен хипохондрик.

— Нали ще дойдеш за вечеря?

— Разбира се. Броя минутите и още отсега започнах да се давя в слюнките си.

Джил излезе през френския прозорец и Бил избърса чело.

— Джийвс, ти ме спаси — каза той с благодарност. — За твоята могъща мисъл няма неразрешими ситуации.

— Щастлив съм да бъда в услуга, милорд.

— Още секунда и женската част на човечеството щеше да стъпче в калта мъжката половина. Ти ядеш много риба, нали Джийвс?

— В достатъчно количество, милорд.

— Бърти Устър често ми го повтаряше. Газел си бил до колене сред сардини и морски езици, ми казваше той. Бърти отдаваше твоя гигантски интелект на влиянието на фосфора. Стотици пъти, казваше той, си успявал да го измъкнеш от супата секунда преди да удари дванайсетия час. Той непрекъснато се захласваше по тази твоя дарба.