П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Не съм в настроение.

— Разбирам, милорд. Просто си позволих да цитирам стих от персийския поет Омар Хаям, който ми се стори много подходящ за случая. Питам се дали мога да ви задам един въпрос, милорд?

— Да, Джийвс?

— Госпожица Уайвърн запозната ли е с професионалните занимания на Ваша светлост?

Бил затрепера като трепетлика.

— Трябва да ти призная, че не е. Ще избълва тон лава, ако научи. Споменах й, че съм започнал работа към Земеделската управа.

— Най-уважаваната местна служба.

— Не се изразих с толкова много думи. Просто пръснах навсякъде формуляри от Земеделската управа и се постарах тя да ги види. Знаеш ли, че те имат сто седемдесет и девет различни бланки без да броим седемнайсетте въпросника?

— Не, милорд. Не бях запознат с този факт. Това показва усърдие.

— Не си поплюват тия момчета.

— Да, милорд.

— Но ние се отдалечихме от темата. Госпожица Уайвърн никога и при никакви обстоятелства не трябва да научи ужасната истина. Ще бъде фатално. Още в самото начало на нашия годеж тя заяви твърдо своето неодобрение срещу моята слабост да залагам по някоя и друга лира от време на време на конни надбягвания и аз тържествено й обещах, че кракът ми повече няма да стъпи по тия места. Ти можеш да оспориш това с довода, че да бъдеш букмейкър съвсем не е същото като да залагаш, но се съмнявам, че би имал успех пред госпожица Уайвърн.

— Разликата е очевидна, милорд.

— Ако й изложиш фактите, всичко ще бъде загубено.

— Сватбените камбани няма да зазвънят.

— Със сигурност няма. Тя ще развали годежа преди да успея да си отворя устата. Ако дойде да задава въпроси, отричай, Джийвс. Дори да ти забива запалени клечки под ноктите.

— Вероятността е нищожна, милорд.

— Може би. Просто искам да кажа, че каквото и да се случи, пази пълна секретност.

— Можете да разчитате на мен, милорд. Както казва Плиний Младши 14 14 Римски писател и държавник, живял от 62 до 113 г. след н.е. — Б.пр. …

Бил вдигна ръка.

— Не, Джийвс.

— Много добре, милорд.

— Не ми пука какво е казал Плиний Младши.

— Да, милорд.

— Ако искаш съвета ми, можеш да си го вземеш и да си го изядеш с гарнитура.

— Да, милорд.

— А сега ме остави сам, Джийвс. Предстои ми тежък размисъл. Иди и ми донеси едно силно уиски със сода.

— Много добре, милорд. Отивам веднага.

Джийвс се разсея из въздуха с почтително съжаление в погледа, а Бил седна и хвана главата си с две ръце. Глух стон се отрони от устните му. Той хареса резонанса и изпусна още един.

Тъкмо вземаше дъх за третия, когато някакъв глас над него проговори:

— За бога, Бил, какво има?

Пред него стоеше Джил Уайвърн.

След като напусна дневната, Джил отиде право при ирландския териер Майк, за да експериментира новото американско мазило. После хвърли един поглед на любимата златна рибка на готвачката, чийто отказ да изяде закуската си от мравчи яйца бе причинил паника в кухнята и най-накрая направи рутинната си обиколка на свинете и кравите, давайки на една от гореспоменатите твари известния ни вече Болус. И сега се връщаше вкъщи със съзнанието за изпълнен дълг, нетърпелива да побъбри със своя любим, който, както предполагаше, сигурно бе привършил инспектирането на подопечните на Земеделската управа територии и бе настроен за приятно гургуликане. Колкото и да пляскаше с ръце и да се поздравяваше за това, че е попаднала на изключително полезен човек и всячески да се стремеше да го натовари с възможно най-отговорна работа, Земеделската управа все пак трябваше да прояви малко човещина и да остави горкия си служител да изпие на спокойствие поне вечерния си коктейл.

Затова тя остана като тресната от гръм, когато намери Бил да въздиша като хипопотам в плитка кална локва.

— За бога, Бил, какво има? — повтори Джил настойчиво.

Междувременно Бил беше скочил от стола като изстрелян от катапулт. Този любим глас, проговорил неочаквано в непосредствена близост, тъкмо когато той си мислеше, че е сам с мъката си, му беше подействал като огън, облизал неочаквано дъното на панталоните му. Дори ако на нейно място капитан Брабазон-Бигър от Юнайтид Ровърс клуб беше викнал „бау“ в ухото му, той едва ли щеше да се стресне повече.

Бил се кокореше насреща й с увиснало до коляно чене, тресейки се по познатия трепетликоподобен начин. Ако беше присъствал на сцената и бяха изискали коментара му, Джийвс без колебание щеше да направи паралел между младия си господар и Макбет, озовал се лице в лице с духа на Банко.