П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

Джийвс взе сакото и връзката и се отправи към стария дъбов скрин, дългогодишно притежание на рода Роастър.

— Е — каза той, — не е толкова дълбок колкото шахта и не е толкова широк колкото църковна врата, но ще свърши работа.

Джийвс грижливо сгъна смущаващите одежди, сложи ги вътре и затвори чекмеджето. Но дори и това най-обикновено действие той извърши с такова тихо достойнство, което би впечатлило дори и не толкова проджийвсовски настроен наблюдател колкото Бил Роастър. Джийвс изглеждаше като пратеник на велика нация, поставящ венец на гроба на починал монарх.

Но Бил, както вече споменахме, бе страстен негов почитател. В момента деветият граф размишляваше върху смисъла на словата, отронили се преди малко от устните на този исполински мозък.

— Какво искаше да кажеш с това, че джентълменът може всеки момент да позвъни на вратата? — попита той след малко. Възможността да поднови прекъснатия дебат с онзи ужасен мъж с червено лице и гръмовит глас, който през целия път от Епсъм Даунс до Саутмолтъншър беше сипал ругателни епитети по негов адрес, не беше сред въжделените му мечти.

— Много е вероятно да е видял и запомнил номера на колата ни, милорд. Той беше в удобна позиция да изучава табелката с номера ни през един доста значителен период от време, както може би си спомня Ваша светлост.

Бил се свлече в стола с омекнали крайници и избърса една капка пот от челото си. Дори намек за подобна вероятност, както би я нарекъл Джийвс, не бе навестявал мислите му. И сега, сблъсквайки се лице в лице с нея, той се чувстваше като осъден на смърт пред гилотината.

— О, боже, не бях се сетил за това. В такъв случай той може да открие кой е собственикът на колата и да дофучи тук всеки момент.

— Подобно развитие на събитията е напълно вероятно, милорд.

— Адът се разтваря, Джийвс!

— Да, милорд.

Бил отново повдигна кърпичката към челото си.

— Какво ще правя, ако той замърси с присъствието си терена?

— Бих посъветвал Ваша светлост да се придържа към невъзмутимо поведение и отхвърляне на всички обвинения, предявени от ищеца.

— Имаш предвид с безгрижен смях?

— Именно, милорд.

Бил опита да възпроизведе порция волен кикот.

— Как беше, Джийвс?

— Почти достоверно, милорд.

— Май звучеше повече като предсмъртно хъркане, а?

— Да, милорд.

— Ще имам нужда от една-две репетиции.

— По-скоро няколко, милорд. От особена важност е да сте убедителен.

Бил срита ядосано една подложка за крака.

— Как можеш да очакваш от мен да съм убедителен, след като се чувствам като пълна кофа прасешки деликатес?

— Мога да разбера безпокойството на Ваша светлост.

— Целият съм като оголен нерв. Джийвс, виждал ли си желе, връхлетяно от циклон?

— Не, милорд. Не ми се е предоставял такъв случай.

— Желето се тресе, Джийвс. И аз съм като него.

— След подобно изпитание е възможно Ваша светлост да се чувства леко разстроен.

— „Изпитание“ е точната дума. Въпреки че бяхме изпаднали в смъртна опасност, бягството ни беше позорно.

— Не бих описал нашите действия като „бягство“, милорд. Много по-подходящо е да се нарекат „стратегическо отстъпление“. Това е класическа военна маневра, практикувана от всички велики стратези, когато случаят го е изисквал. Не се съмнявам, че и генерал Айзенхауер е прибягвал до нея от време на време.

— Но едва ли по петите го е следвал побеснял дивак, който през цялото време е крещял „гнусен шарлатанин“ колкото му глас държи.

— По всяка вероятност не, милорд.

Бил потъна в размисъл.

— Тъкмо тая дума „шарлатанин“ най-много ме нарани, Джийвс.

— Напълно разбирам чувствата ви, милорд. Мисля, че понятието се използва като характеристика на човек без морални принципи, който се обогатява за сметка на другите. А както Ваша светлост заяви няколко пъти по време на нашето опасно завръщане, вие най-искрено възнамерявате да изплатите сумата на господина.

— Разбира се, че възнамерявам. Две мнения по въпроса няма. Естествено, че ще му се изплатя до последното пени. Това е въпрос на… какво, Джийвс?

— Nobless oblige 9 9 Nobless oblige — Благородството задължава. — Б.пр. , милорд.

— Точно това беше думата. Честта на Роастърови е поставена на изпитание. Но ми трябва малко време, дявол да го вземе, за да събера тия три хиляди лири, два шилинга и шест пенса.

— Три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса, милорд. Ваша светлост забравя първоначалните пет лири, които господинът заложи.