П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— О, да. Вярно. Ти ги заприходи в твоя джоб.

— Абсолютно сте прав, милорд. С това вашите задължения към капитан Бигър възлизат на…

— Това ли е името му?

— Да, милорд. Капитан К. Г. Брабазон-Бигър, Юнайтид Ровърс клуб, Нортъмбърланд Авеню, Лондон WC2. Като ваш секретар записах името и адреса на капитана върху оня билет, който сега е в негово владение. Банкнотата, която той ми връчи и която аз като ваш официален представител надлежно приех, увеличава вашите задължения на три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса.

— О, по дяволите!

— Да, милорд. Сумата съвсем не е незначителна. Много бедни люде биха се радвали да притежават три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса.

Бил потръпна.

— Джийвс, ще ти бъда много благодарен, ако не повтаряш непрекъснато това словосъчетание.

— Много добре, милорд.

— То гори в душата ми с огромни огнени букви.

— Разбирам, милорд.

— Кой беше онзи, който казваше, че когато умре, ще намерят някаква си дума, издълбана в сърцето му.

— Кралица Мери 10 10 Мери I (1516–1558) — кралица на Англия и Ирландия от 1553 до 1558 г., наречена още Кървавата Мери заради гоненията и екзекуциите на протестанти, водена от желанието да върне Англия към католицизма. Въвлечена във война с Франция заради женитбата си с испанския си братовчед Филип, тя изгубва Кале, последното английско владение на континента, през 1558 г. — Б.пр. , милорд, предшественицата на великата кралица Елизабет. Думата е „Кале“, а забележката целяла да изрази огорчението й от загубата на този град.

— Е, когато умра, което ще стане съвсем скоро, ако бедите продължат да се леят като порой върху бедната ми глава, просто отворете гръдта ми, Джийвс…

— Разбира се, милорд.

— … и се обзалагам на петарка, че ще намерите прогорени върху сърцето ми думите: „три хиляди и пет лири, два шилинга и шест пенса“.

Бил се надигна и заизмерва стаята с несигурни крачки.

— Как може човек да събере сума като тази, Джийвс?

— Може би чрез спестяване, милорд.

— Обзалагам се, че може. Но ще отнеме години.

— Капитан Бигър ми се стори доста нетърпелив джентълмен.

— Не е необходимо да ми го натякваш непрекъснато, Джийвс.

— Много добре, милорд.

— Нека да се съсредоточим върху настоящото положение на нещата.

— Да, милорд. Помни — животът на човека лежи единствено в настоящето, макар то да е само миг от безкрая на времето. Миналото е зад нас, а бъдещето е мираж.

— А?

— Марк Аврелий, милорд.

— О? Да не се разсейваме. Нека се съсредоточим върху това какво би станало, ако този Бигър вземе, че ни сгащи. Мислиш ли, че ще ме познае?

— Склонен съм да предположа, че едва ли ще ви разпознае, милорд. Мустаците и превръзката са една доста ефикасна дегизировка. Освен това през последните няколко месеца срещнахме редица познати джентълмени на Негова светлост…

— И нито един не ме разконспирира.

— Съвършено вярно, милорд. Въпреки това, ако погледнем фактите, страхувам се, че днешният инцидент се превръща в препятствие, което прави невъзможно утрешното ни участие на Дербито.

— Надявах се да спечеля куп пари от него.

— Аз също, милорд. Но след това, което се случи днес, смятам, че би трябвало да прекратим дейността си на хиподрума за неопределено време.

— Значи смяташ, че не можем да рискуваме още някоя и друга лира?

— Да, милорд.

— Разбирам какво имаш предвид, Джийвс. Покажем ли се утре в Епсъм, първият човек, който ще ни налети, ще бъде въпросният капитан Бигър.

— Именно, милорд. Ще ни прегази като Аполон с колесницата си.

Бил прокара трепереща ръка през щръкналата си коса.

— Само ако се бях залепил за ония пари, които направихме в Нюмаркет.

— Да, милорд. От всички горестни слова, които устата изрича и ръката изписва, най-горестни са тъкмо тези — ако бях…

— Ти ме предупреди да не позволявам капиталът ни да се изчерпи до шушка.

— Усещах, че не сме подготвени да посрещнем някой по-голям риск. Затова настоявах толкова Ваша светлост да откаже двойното залагане на капитан Бигър. Имах предчувствие. Наистина, възможността тази двойна комбинация да се окаже печеливша не беше много голяма, но когато видях Майката на Уистлър да се отправя към стартовата си позиция, почувствах хлад да вледенява сърцето ми. Тези дълги крака, тази силна задница…

— Стига, Джийвс!

— Много добре, милорд.

— Опитвам се да не мисля за Майката на Уистлър.

— Напълно ви разбирам, милорд.

— Междувпрочем, кой, по дяволите, е този Уистлър?