П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

Или по-точно онова, което с много уговорки бихме могли да приемем за негово съзнание. Уилям, девети граф на Роастър, въпреки слънчевата благоразположеност на всички, които го познаваха, беше далеч от представите за мозъчен колос. Неговите близки от най-ранните му детски години бяха наясно с факта, че докато сърцето му си беше съвсем на място, сивите му клетки определено не бяха в нужното количество. Всички те биха се съгласили с твърдението, че следващият носител на Нобелова награда по никакъв начин няма да се казва Бил Роастър. В Клуба на търтеите, където навремето новобранецът в жизненото поприще бе приет веднага след като завърши полагащото му се образование, твърдяха, че интелектуалното му равнище клони към това на Фреди Уиджън и Понго Туисълтън, които се мъдреха почти в дъното на класацията. А се чуваха и отделни гласове, които поставяха коефициента му на интелигентност по-ниско от този на Барми Фотърингей-Фипс.

На тези не особено ласкави отзиви веднага можем да противопоставим факта, че като всички останали членове на семейството си и Бил предоставяше отмора за окото във вид на привлекателна външност. Но зървайки го точно в тоя момент, мнозина от споделящите горното мнение тутакси биха го ревизирали. В допълнение към въздългото карирано сако в сигнални тонове с огромни, торбообразни джобове и яркочервената вратовръзка на небесносини подкови, които дори поотделно можеха да навлекат на някой по-чувствителен страничен наблюдател нервни тикове, той бе прикрил лявото си око с огромна черна превръзка, а горната си устна с откровено рижи мустаци с колосални размери. В този гладкообръснат свят, в който живеем днес, не се срещат често мустаци с подобна тропическа разточителност, а не са много и тези, които искат да станат техни щастливи притежатели.

Черната превръзка и ръждивата растителност по горната устна са атрибути от външността на човека, които не могат да се преглътнат лесно. Но доказателство, че чувството за срам у деветия граф Роастър не беше хвърлило съвсем топа, бе конвулсивният начин, наподобяващ скок на балетист-виртуоз, с който реагира момент по-късно, когато неочаквано съзря отражението си в едно старовремско огледало, висящо на стената.

— Господи! — викна той ужасѐн.

С треперещи пръсти Бил дръпна превръзката и я пъхна в джоба на сакото, а после отстрани със замах тропическия храсталак от устната си. След този съществен ремонт на външността си той се върна обратно към прозореца и извика с нисък заговорнически глас:

— Джийвс!

След като не получи отговор, той отново изхриптя:

— Хей, Джийвс, къде си?

Отново му откликна само тишината.

Бил подсвирна, после пак. Той все още постоянстваше в имитациите си на славей с фарингит, стърчейки наполовина навън от френския прозорец, когато вратата на стаята се отвори, разкривайки солидна фигура.

Мъжът, който влезе — дори бихме могли да кажем без страх от преувеличение — мъжът, който еманира от нищото в стаята, беше висок, внушителен и облечен в тъмен костюм. Спокойно би могъл да мине за отлично подготвен мисионер, проповядващ някоя изтънчена и благородна религия. Очите му блестяха с огъня на интелигентността, а сурово изсеченото му лице изразяваше все по-рядко срещаната феодална ревност да бъде в услуга. Цялото му излъчване беше на човек, усъвършенствал своя мозък със средствата на строга рибна диета и сега горящ от желание да предостави тоя мозък в помощ на своя млад господар. Той носеше преметнати през ръка сако в убит цвят и връзка с доста консервативна кройка.

— Свирехте ли, милорд?

Бил се обърна.

— Къде, по дяволите, изчезна, Джийвс?

— Вкарах колата в гаража, милорд, а след това се отправих към помещенията на прислугата. Сакото ви, милорд.

— О, благодаря, Джийвс, Виждам, че си се преоблякъл.

— Намирам го за препоръчително, милорд. Когато завихме по алеята, онзи джентълмен не беше много далеч от нас и е възможно всеки момент да позвъни на вратата. Ако бъде посрещнат от иконом в кариран костюм и с фалшиви мустаци, твърде възможно е подозренията му да се увеличат. Радвам се да видя, че Ваша светлост е отстранил онази доста характерна вратовръзка. Тя е отлична за творческата атмосфера на конните надбягвания, но не е особено подходяща за изисканото общество.

Бил погледна упоменатия обект с потрес.

— Винаги съм мразил това дяволско нещо, Джийвс. Всичките тия глупави подкови… Мушни я някъде. И сакото.

— Много добре, милорд. Този скрин тук може да изпълни успешно ролята на временно хранилище.