П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Моят герой! — Моника го целуна нежно. — Обзалагам се, че всички са позеленели от завист.

Рори беше шокиран от предположението й.

— За бога, не! Всички побързаха да ми стиснат ръката и да ме потупат по рамото. Нашият esprit de corps 8 8 Esprit de corps — от френски — дух на взаимно уважение и лоялност към групата или организацията, към която принадлежи съответният член. — Б.пр. е забележителен. В „Харидж“ всички сме за един и един е за всички.

Моника отново се обърна към Джил.

— А баща ти не възразява ли срещу това да сновеш из селата и да даваш Болус на кравите? Бащата на Джил — обясни тя на Рори — е началник на полицията на областта.

— Браво, браво — одобри Рори.

— Човек би могъл да предположи, че ще има известни възражения.

— О, не. Ние всички работим по нещо. С изключение на брат ми Юстас. Миналата зима спечели турнира по билярд в Литълууд и оттогава страшно се възгордя. Вирнал си е носа и смята останалите от семейството за прах под краката си. Движи се в други кръгове.

— Проклет сноб — каза Рори разгорещено. — Мразя класовото делене.

Той беше готов да продължи по темата, защото имаше готови куп необорими аргументи, но в този момент телефонът иззвъня и той изумено се огледа.

— Господи! Само не ми казвайте, че старият Бил си е платил сметката за телефона — викна той смаяно.

Моника вдигна слушалката.

— Ало?… Да, тук е Роастър Аби… Не, лорд Роастър го няма в момента. Говорите със сестра му, лейди Кармойл. Номерът на колата му? Не знаех, че има кола.

Тя се обърна към Джил:

— Знаеш ли номера на колата на Бил?

— Не. Защо питат?

— Защо питате? — повтори въпроса й Моника в телефонната слушалка. Слуша известно време и затвори. — Прекъсна.

— Кой беше?

— Не каза. Просто глас от безкрая.

— Да не би Бил да е катастрофирал? — обезпокои се Джил.

— Ами — намеси се компетентно Рори. — Той е прекалено добър шофьор. Сигурно е спрял да глътне нещо разхладително и искат номера му за бумагите си. Но винаги може да се получи конфуз, когато хората не си казват имената по телефона. Имахме при нас един образ — от щанда Мармалади, Сосове и Консерви — който бил събуден една нощ от мистериозен глас по телефона и за да съкратя малко тази дълга история…

Моника обаче наложи вето.

— Запази я за след вечеря, кралю на сладкодумниците — отсече тя. — Ако въобще има някаква вечеря — добави тя колебливо.

— О, разбира се, че ще има — каза Джил. — И няма начин да не признаете, че се топи в устата. Бил има много добра готвачка.

Моника се ококори.

— Готвачка? Не мога да повярвам. А ако ми кажеш, че има и прислужница, съвсем ще ме шашнеш.

— Има. Казва се Елен.

— Вземи се в ръце, момиче. Говориш фантасмагории. Никой в днешно време не държи прислужници.

— Но Бил има. И градинар. И иконом… Невероятен иконом! Казва се Джийвс. Дори мисли да вземе момче да лъска ножовете и ботушите.

— О, Небеса! Звучи ми като разказ за някой султански сарай. — Моника се замисли. — Джийвс? Защо това име ми се струва познато?

Рори веднага й поднесе факлата на познанието.

— Бърти Устър, скъпа. Той имаше иконом с такова име. Та този Джийвс сигурно му е брат или нещо такова.

— Не — поясни Джил. — Това е същият човек. Бил го взе назаем.

— Но как, за Бога, Бърти се е отказал от него?

— Мисля, че господин Устър е заминал някъде. Както и да е, но един ден Джийвс се появи тук и обяви, че е готов да поеме службата, а Бил веднага го грабна. Той е истинско бижу. Бил каза, че Джийвс е „стара кримка“, каквото и да означава това.

Моника все още не можеше да се съвземе от смайването си.

— Но Бил как се оправя с финансите? Плаща ли на антуража си или само им пуща по някоя усмивка от време на време?

— Разбира се, че им плаща. И то доста щедро. Раздава кюлчета злато всяка събота.

— А откъде взема парите?

— Заработва ги.

— Не ставай глупава. Бил не е заработил нито пени от времето, когато му даваха по два пенса, за да си изпие рициновото масло. И как, ако не е тайна, заработва толкова пари?

— Върши някаква работа за Земеделската управа.

— Какво говориш, скъпа? От това едва ли можеш да направиш състояние.

— Изглежда Бил успява. Предполагам, че е много добър в работата си и му плащат повече отколкото на другите. Всъщност не знам точно какво прави. Ходи някъде с колата. Предполагам, че нещо инспектира. Попълва онези фермани с въпроси. Но тъй като не е много добър в смятането, винаги взема и Джийвс със себе си.

— Но това е чудесно — облекчено каза Моника. — Страхувах се, че отново е започнал да залага на конни състезания. Толкова ме тревожеше по-рано начина, по който търчеше от хиподрум на хиподрум, че дори нямаше време да хапне като хората, ами си носеше сандвичи.