П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Бил, кажи ми — отново първа наруши мълчанието Джил — какво мислиш за женитбата ни?

Бил светна. Това беше къде-къде по-приятна тема за разговор.

— Мисля, че е екстра работа. Всеки мъж, който може да се обзаведе със сладурана като теб, би мислил така.

— Не ме интересуват хубавите ти приказки. Да ти кажа ли какво мисля аз?

— Целият съм в слух.

— Мисля, че ако между един мъж и една жена няма абсолютно доверие, те трябва да са луди, ако се оженят, защото щом смятат да крият разни неща един от друг и да не споделят своите грижи, техният брак рано или късно ще отиде по дяволите. Съпругът и съпругата трябва да си казват всичко. Аз дори не съм си и помисляла да крия нещо от теб и ако все пак те интересуват моите чувства, аз съм ужасно обидена и разочарована, че ти не искаш да ми кажеш какви неприятности имаш.

— Но аз нямам никакви неприятности.

— Имаш. Не знам какво ти се е случило, но дори и късогледо магаре, което си е загубило очилата, ще види, че нещо те мъчи. Когато влязох, ти се беше хванал за главата и въздишаше като спукан радиатор.

Самоконтролът на Бил, поддържан с толкова титанични усилия на волята, се пропука.

— По дяволите — викна той, — защо да не въздишам? Мисля, че в Роастър Аби въздишането не е забранено. А сега, за Бога, много искам де ме оставиш сам — продължи той, наемайки се като парпаретка по нагорнище. — Коя си мислиш, че си ти? Някоя от ония приятелчета копои, които са докопали гангстер от подземния свят и сега разпитват ли разпитват? Може би сега ще ме попиташ и къде съм бил на 21 февруари в три и половина вечерта?

Джил беше момиче с характер, а при такива думи момичетата с характер достигат пределната точка на насищане.

— Не знам дали знаеш — каза тя с леден тон, — но когато си запретнеш ръкавите и започнеш да плюеш всички наред, ставаш най-гнусното пихтиесто мекотело на света!

— Много мило от твоя страна, че го казваш — повиши глас Бил.

— Няма нужда да ми благодариш. Това не е комплимент, а самата истина — продължи Джил. — Ти просто си свиня в човешки образ. И ако искаш да разбереш какво мисля за всичко това — продължи да вдига градусите тя, — ще ти кажа. Мисля, че си се забъркал с някаква жена.

— Ти си луда. Къде според тебе мога да срещна някаква жена?

— Мисля, че имаш безброй възможности. Ти непрекъснато ходиш някъде с тая твоя кола, понякога те няма дори седмица. Откъде да знам дали не си прекарваш времето в компанията на разни въртиопашки.

— Джил, аз няма да погледна такава жена дори да ми я поднесеш в посребрено блюдо и поръсена с пресен джоджен.

— Не ти вярвам.

— Та точно ти, ако не ме лъже паметта — възмути се Бил, — преди две секунди и половина викаше с пълно гърло, че между нас трябвало да има абсолютно доверие. Жени! — заключи горчиво Бил. — Жени! Господи, какъв пол!

Точно в тая гордиевовъзлеста ситуация се появи Джийвс, носейки съсъда с живителната течност.

— Вашето уиски със сода, милорд — изрече той така тържествено, като че ли президентът на Съединените американски щати се обръща към някой заслужил гражданин с думите: „Приемете този медал за заслуги“.

Бил пое еликсира с благодарност.

— Благодаря ти, Джийвс. Бог да те поживи! Нито миг по-рано от необходимото.

— Сър Родерик и лейди Кармойл са на алеята с тисовете и питат дали могат да ви видят.

— Рори и Моук? Те пък откъде изскочиха? Мислех, че Моук е в Ямайка.

— Доколкото разбрах, Нейна светлост се е завърнала тази сутрин, а сър Родерик е получил разрешение да отсъства от магазина и да я придружи до тук. Те изразиха желание да уведомя Ваша светлост, че ще се радват да обменят с вас няколко думи в удобно за вас време преди пристигането на госпожа Спотсуърт.

— Преди какво? На кого? Коя, за бога, е тази госпожа Спотсуърт?

— Една дама от Америка, с която Нейна светлост се е запознала в Ню Йорк. Очакват я да дойде тук тази вечер. Доколкото разбрах от думите на Нейна светлост и сър Родерик, госпожа Спотсуърт има определено намерение да купи къщата.

Бил хлъцна.

— Да купи къщата?

— Да, милорд.

— Тази къща?

— Да, милорд.

— Искаш да кажеш Роастър Аби?

— Да, милорд.

— Ти се майтапиш, Джийвс.

— Не бих си позволил подобна волност, милорд.

— Значи съвсем сериозно твърдиш, че някаква американка, която е била затворена в лудница и е успяла да се измъкне навън с помощта на фалшиви мустаци, има намерение да брои пари за тая развалина?

— Това беше общата насока на съобщението, което Нейна светлост и сър Родерик ми поръчаха да предам на Ваша светлост.