П. Удхаус - Джийвс запретва ръкави

— Постарай се и не забравяй, че ако продажбата стане, ще искам комисионна.

— Ще я имаш, съкровище. Ще бъдеш възнаградена хилядократно. Пред вратата си ще намериш слонове, натоварени със злато и камили, подгъващи крака под товар скъпоценни камъни и редки подправки.

— А маймунките, слоновата кост и пауните?

— Няма да бъдат забравени.

Рори, като трезв и практичен бизнесмен, прекъсна тези фантасмагории.

— Вие сте изперкали. Дори ако предположим, че тази жена не е с всичкия си, не мога да си представя как ще наброи куп пари за пущинак като Роастър Аби. Да започнем с това, че фермите ги няма.

— Това е вярно — веднага овеси нос Бил. — А паркът е собственост на голф-клуба. Останали са само къщата и градината.

— Градината, точно така. А ние знаем всичко за нея, нали. Тъкмо преди малко казвах на Моук, че докато през лятото реката е в дъното на градината…

— Пак ли започваш! — прекъсна го Моника. — Не виждам причина да не можеш да вземеш петнайсет хиляди лири. А може и двайсет.

Бил се съживи като полято градинско цвете през горещ летен ден.

— Наистина ли мислиш така?

— Разбира се, че не — отново се включи Рори. — Само се опитва да те ободри — нали ти е сестра. Уважавам тази проява на сестринска грижа. Изглежда под ужасната външност тупти нежно сърце. Двайсет хиляди лири за къща като тази, която хвърли в ужас дори Непоправимите малолетни бандюги! Абсурд. Това е една останка от миналото. Сто четиридесет и седем стаи!

— Но това е голяма къща — оспори Моника.

— Това е голяма купчина камъни — не отстъпваше Рори. — Ще трябва цяло състояние, за да й се придаде някакъв обитаем вид.

Моника беше принудена да се съгласи с последното.

— Така е — каза тя. — Но госпожа Спотсуърт е от онези жени, които едва ли ще се скъпят да похарчат някой и друг милион за това. Забелязах, че си направил някои подобрения — обърна си тя към Бил.

— Капка в морето.

— Дори си успял да намалиш смрадта на площадката на първия етаж.

— Искаше ми се да имах достатъчно пари, за да направя още повече.

— Значи си с празни джобове?

— Абсолютно.

— Тогава откъде, по дяволите — нахвърли се върху му Рори като щатен обвинител в съда, — се взеха тия тълпи икономи и прислужнички? Онова момиче Джил Стърчиопашкова…

— Името й не е Стърчиопашкова.

Рори вдигна възпиращо ръка.

— Името й може да е, а може и да не е Стърчиопашкова — не позволи той да бъде прекъсната мисълта му, — но фактите са си факти. Преди малко ни увиснаха ченетата, като ни описа твоите домашни удобства, които са си лудо разточителство, от ония, дето довели Вавилон до гибел. Взводове от икономи, тълпи прислужници, прескачащи се из кухнята готвачи и предаващи се от уста на уста легенди за момчета, които да лъскат ножове и ботуши… Казах на Моук, след като девойчето си тръгна, че се чудя дали не си започнал да ограб… Добре, че се сетих. Драга ми съпруго, каза ли на Бил за полицията?

Бил подскочи цяла педя нагоре и свободно падна върху неудържимо вибриращите си крайници.

— Полицията? Какво за полицията?

— Позвъни някакъв дървеняк от местната жандармерия. Ченгетата искат да те поразпитат.

— Какво искаш да кажеш с това да ме поразпитат?

— Кютек, кютек и само кютек, докато не си признаеш — обясни Рори. — А преди това имаше още едно обаждане. Някакъв мистериозен мъж, който не си каза името… Той и Моук се гъбаркаха известно време.

— Да, аз говорих с него — каза Моника. — Гласът му беше такъв, все едно е ял спанак заедно с пясъка в него. Питаше за номера на колата ти.

— Какво!

— Нали не си сгазил нечия крава, Бил? Чух, че в наши дни това е сериозно престъпление.

Бил продължаваше успешно да наподобява боксова круша, върху която се упражнява шампион тежка категория.

— Искате да кажете, че някой е искал да знае номера на колата ми?

— Точно това казах. Защо, какво има, Бил? Лицето ти почти се сля с ризата?

— Да, бял и приритващ — съгласи си Рори. — Като заклан гъсок.

Той сложи съчувствено ръка върху рамото на зет си.

— Бил, кажи ми. Бъди искрен. Защо полицията те търси?

— Не ме търси.

— А пък аз останах с впечатлението, че най-съкровеното им желание е да те опандизят. Едно от обясненията, което ми хрумна — продължи Рори, — е, че си пипнал някой съмнителен тип с гнусни тайни и го изнудваш. Може да е вярно, може и да не е, но ако е, сега е времето да си излееш душата, старче. Ти си сред приятели. Моук е с широки разбирания и аз съм с широки разбирания. Знам, че полицията гледа малко накриво на шантажирането, но аз специално нямам никакви възражения. Бърза печалба и практически никакви разходи. Ако имах син, не съм съвсем сигурен дали нямаше да го насоча към този бизнес. Доходен, драги, много доходен. Така че ако копоите са по петите ти и имаш нужда от приятелска ръка, за да те измъкне оттук преди да са започнали да наблюдават околността, кажи само и ние ще…