Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Сериозно ли е болен? — попита Бублански.

— Не съм напълно сигурен. Беше страшно деен, а след това изведнъж се разболя. Рак или нещо подобно, предполагам. Не го познавам добре.

— Мислите ли, че има рак, или сте сигурен?

— Не… не знам. Имаше секретарка, Брит Карлсон или Нилсон, или нещо подобно. Възрастна дама. Освободи я от работа и тя ми каза, че е болен, но не знам от какво. Беше пролетта на 2003-та. След това го видях чак в края на годината. Изглеждаше с десет години по-стар, беше съвсем изпосталял и косата му бе посивяла… По това съдя, че наистина е болен. Защо? Направил ли е нещо?

— Не, доколкото ни е известно — отвърна Бублански. — Но трябва спешно да се свържем с него.

Върнаха се на Оденплан и отново почукаха на вратата на апартамента на Бюрман. И този път никой не им отвори. Накрая Бублански извади телефона си и набра мобилния на Бюрман. Чу съобщението: „Номерът на абоната не може да бъде избран в момента, моля, обадете се по-късно.“

Опита се да позвъни на домашния му телефон. От стълбището можеха да чуят слабите сигнали от другата страна на вратата, докато накрая не се включи телефонен секретар, който ги помоли да оставят съобщение. Спогледаха се и вдигнаха рамене.

Беше един часът следобед.

— Кафе?

— По-скоро хамбургер.

Разходиха се до „Бъргър Кинг“ при Уденплан. Соня Мудиг изяде един „Лупър“, а Бублански си поръча вегетариански сандвич. След това се върнаха в полицията.

Прокурор Екстрьом свика среща край заседателната маса в кабинета си в два часа следобед. Бублански и Мудиг седнаха един до друг до стената, в близост до прозореца. Кърт Свенсон дойде с две минути закъснение и се настани срещу тях. Йеркер Холмберг влезе с поднос с кафе в картонени чаши. Беше се отбил за кратко в Еншеде и възнамеряваше да се върне по-късно следобед, когато техниците бъдеха готови.

— Къде е Фасте? — попита Екстрьом.

— В социалните служби. Обади се преди пет минути и каза, че малко ще закъснее — отвърна Кърт Свенсон.

— Добре. Ще започнем без него. С какво разполагате? — попита Екстрьом, като първо посочи Бублански.

— Потърсихме адвокат Нилс Бюрман. Няма го нито вкъщи, нито в кантората. Според думите на негов колега от бранша Бюрман се е разболял преди около две години и на практика е прекратил дейността си.

Соня Мудиг продължи.

— Бюрман е петдесет и шест годишен. Не фигурира в регистъра на криминално проявените. Занимава се предимно с корпоративни дела. Не успях да науча повече за него.

— Но оръжието, използвано в Еншеде, е регистрирано на негово име.

— Да, така е. Той притежава разрешително и е член на полицейския клуб по стрелба — рече Бублански. — Разговарях с Гунарсон от оръжейния отдел. Той е председател на клуба и познава Бюрман много добре. Адвокатът влиза в клуба през 1978-а, а между 1984 и 1992 година е член на управителния съвет и касиер. Гунарсон описа Бюрман като изключителен стрелец, спокоен, уравновесен, без каквито и да било странности.

— Интересувал ли се е от оръжия?

— Гунарсон каза, че по негово мнение Бюрман се е интересувал повече от дейността на организацията, отколкото от самата стрелба. Харесвало му е да участва в състезания, но не се е проявявал като любител на оръжията. През 1983 г. взема участие в националното първенство и заема тринайсето място. През последните десет години все по-малко се занимава със стрелба и се появява единствено на годишните събрания.

— Притежава ли и други оръжия?

— Има разрешително за общо четири оръжия след началото на членството си в клуба по стрелба. За колта, за една берета, за един „Смит и Уесън“ и за един състезателен пистолет, марка „Рапид“. Запазил е само колта, другите три е продал преди десет години в рамките на клуба и разрешителните са прехвърлени на други членове. Дотук нищо странно.

— Но не знаем къде се намира?

— Не. Но трябва да се има предвид, че се опитваме да се свържем с него едва от десет часа сутринта. Може да е бил излязъл на разходка до остров Юргорден или пък да лежи в болница.

В този момент влезе Ханс Фасте. Беше се запъхтял.

— Съжалявам, че закъснях. Може ли да премина по същество?

Екстрьом го подкани с ръка.

— Лисбет Саландер определено е интересно име. Прекарах деня в социалните служби и в Агенцията за контрол на попечителите.

Той свали коженото си яке и го метна на облегалката, преди да седне на масата и да разтвори бележника си.

— Агенцията за контрол на попечителите? — попита Екстрьом и сбърчи чело.