Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Обаждам се по повод на двойното убийство в Еншеде.

— Толкова бързо?

— Получихме оръжието рано сутринта и не съм напълно готов с анализа, но разполагам с информация, която може би ще ви заинтересува.

— Добре. Разкажете ми какво сте открили — подкани го Бубла търпеливо.

— Оръжието е „Колт 45 Магнум“, произведен в САЩ през 1981 година.

— Ясно.

— Снехме пръстови отпечатъци, а вероятно ще разполагаме и с ДНК, но този анализ ще отнеме известно време. Разгледахме и куршумите, с които е застреляна двойката. Те са изключително раздробени, но разполагаме с достатъчно материал за сравнение, за да смятаме, че има голяма вероятност да са от оръжието, намерено на стълбището.

— Предполагам, че то е нелегално. Имате ли някакъв сериен номер?

— Пистолетът е напълно легален. Принадлежи на адвокат Нилс Ерик Бюрман и е закупен през 1983 г. Той е член на полицейския клуб по стрелба. Според адресната му регистрация живее на улица Упландсгатан край Оденплан.

— Какво, по дяволите, искате да ми кажете?

— Освен това изолирахме няколко пръстови отпечатъци по оръжието. Те принадлежат най-малко на двама души.

— Ясно.

— Можем да предположим, че част от тях са на Бюрман, освен ако пистолетът не е бил откраднат или продаден, но не разполагам с подобна информация.

— Аха. С други думи, имаме улика, както се казва на полицейски език.

— Открихме съвпадение в регистъра и по отношение на другото лице. Става дума за отпечатък от десен палец и показалец.

— Чии са?

— На жена, с дата на раждане 30 април 1978 година. Била е арестувана за нанасяне на телесни повреди в „Гамла стан“ през 1995-а и тогава са й взели отпечатъци.

— Има ли си име?

— Да. Казва се Лисбет Саландер.

Инспектор Бубла вдигна вежди и записа името и регистрационния й номер в тефтера на бюрото си.

Когато Микаел Блумквист се върна в редакцията след късния обяд, веднага отиде в кабинета си и затвори вратата — знак, че не иска да го безпокоят. Все още нямаше време да се захване с цялата информация от електронната поща и записките на Даг Свенсон. Налагаше се да прегледа и книгата, и статиите с нов поглед, изхождайки от факта, че авторът е мъртъв и следователно не би могъл да даде отговор на трудните въпроси.

Трябваше да реши дали книгата изобщо може да бъде издадена в бъдеще, както и да прецени дали нещо в събрания материал представлява мотив за убийство. Микаел включи компютъра си и се захвана за работа.

Ян Бублански проведе кратък разговор с ръководителя на предварителното разследване Ричард Екстрьом, за да се информира за получените от НЛК резултати. Бяха взели решение Бублански и Соня Мудиг да посетят адвокат Бюрман за разговор, който можеше да прерасне в разпит или дори арест, ако сметнеха за нужно. През това време колегите им Ханс Фасте и Кърт Свенсон щяха да съсредоточат усилията си върху Лисбет Саландер и да я помолят да обясни как отпечатъците й са могли да се появят върху оръжието на престъплението.

Издирването на адвокат Бюрман започна сравнително безболезнено. Адресът му присъстваше в списъка на данъкоплатците, в оръжейния регистър и регистъра за моторни превозни средства, а освен това бе и публично достъпен чрез телефонния указател. Бублански и Мудиг отидоха до Оденплан и успяха да се шмугнат във входа на жилищната сграда, когато един млад мъж отвори вратата, за да излезе.

След това обаче нещата се усложниха. Когато позвъниха на вратата, никой не им отвори. Затова продължиха към кантората на Бюрман на площад Санкт Ерик и повториха процедурата със същия резултат.

— Може би е в съда — рече криминален инспектор Соня Мудиг.

— Или пък е избягал в Бразилия, след като е извършил двойно убийство — добави Бублански.

Соня Мудиг кимна и хвърли поглед на колегата си. Чувстваше се добре в компанията му. Нямаше да има нищо против да пофлиртува с него, ако не бе майка на две деца и ако и двамата с Бублански нямаха щастливи бракове. Разгледа набързо месинговите табелки на останалите врати на етажа и констатира, че най-близките съседи на адвоката са зъболекар Нурман, фирма на име „Н-Консултинг“ и адвокат Руне Хокансон.

Почукаха на вратата на Хокансон.

— Здравейте, казвам се Мудиг, а това е криминален инспектор Бублански. Ние сме от полицията и идваме по работа при колегата ви, адвокат Бюрман, чиято кантора се намира до вашата. Случайно да знаете как бихме могли да се свържем с него?

Хокансон поклати глава.

— Срещам го рядко в последно време. Разболя се сериозно преди две години и практически прекрати практиката си. Табелката продължава да стои на вратата, но той идва тук само един път на около два месеца.