Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Тази мацка е доста сбъркана — рече Ханс Фасте. — Обявена е за лице, което не е състояние да се грижи само за себе си, и е поставена под попечителство. Познайте кой е неин попечител. — Той направи многозначителна пауза. — Адвокат Нилс Бюрман. Същият, който притежава оръжието, използвано в Еншеде.

Всички присъстващи в стаята вдигнаха вежди.

На Ханс Фасте му трябваха петнайсет минути, за да сподели с колегите си събраната информация за Лисбет Саландер.

— Накратко — рече Екстрьом, когато Фасте приключи, — разполагаме с отпечатъци по оръжието на убийството, принадлежащи на жена, която през юношеските си години е редовен посетител на психиатрията, за която има съмнения, че се издържа с проституция, и която е обявена от Градския съд за лице, неспособно да се грижи за себе си. Освен всичко друго е доказано склонна към насилие. Защо, по дяволите, е оставена да се разхожда свободно по улиците?

— Проявявала е склонност към насилие още в училище — рече Фасте. — Изглежда, е тежък случай.

— Но все още не разполагаме с нищо, което на практика да я свързва с двойката от Еншеде. — Екстрьом забарабани по масата с върховете на пръстите си. — Добре, това двойно убийство може би все пак не е толкова трудно разрешимо. Разполагаме ли с някакъв адрес на Саландер?

— Регистрирана е на улица Лундагатан в Сьодермалм. Съгласно данъчните служби през определени периоди получава заплата от „Милтън Секюрити“, компания по сигурността.

— Какво, по дяволите, е вършила за тях?

— Не знам. Става дума за доста оскъден доход, получаван в продължение на няколко години. Може би е работила като чистачка или нещо подобно?

— Хм — рече Екстрьом. — Можем да го проверим. Сега обаче ми се струва, че трябва да открием Саландер по най-бързия възможен начин.

— Съгласен съм — каза Бублански. — С подробностите ще се заемем впоследствие. Вече сме стигнали доста далеч — имаме заподозрян. Фасте, двамата с Кърт ще отидете до Лундагатан и ще се опитате да приберете Саландер. Бъдете предпазливи — не знаем дали разполага с друго оръжие и докъде се простира лудостта й.

— Разбрано.

— Бубла — прекъсна го Екстрьом, — началникът на „Милтън Секюрити“ се казва Драган Армански. Запознах се с него във връзка с едно разследване преди няколко години. Стабилен е. Посети го и поговори лично с него за Саландер. Трябва да успееш, преди да приключи работа за деня.

Бублански изглеждаше раздразнен, което отчасти се дължеше на факта, че Екстрьом използва прозвището му, а отчасти и защото предложението му прозвуча като заповед. Все пак кимна леко и се обърна към Соня Мудиг.

— Мудиг, ти ще продължиш да търсиш адвокат Бюрман. Отбий се у съседите му. Мисля, че е належащо да се свържем и с него.

— Окей.

— Трябва да открием връзката между Саландер и двойката в Еншеде. И да докажем, че тя се е намирала там по време на убийството. Йеркер, прояви нейни снимки и ги покажи на съседите. Ще звъните от врата на врата тази вечер. Вземи със себе си няколко униформени, които да ти помогнат.

Бублански направи пауза и се почеса по врата.

— По дяволите, с малко късмет ще успеем да разрешим проклетия случай още тази вечер. А аз си мислех, че ще се проточи във времето.

— Има още нещо — рече Екстрьом — Медиите ни притискат. Обещал съм да дадем пресконференция в три часа. Мога да я поема, ако получа помощ от някого от пресцентъра. Предполагам, че част от журналистите ще ви се обадят директно. Мълчете си за Бюрман и Саландер колкото се може по-дълго.

Всички кимнаха.

Драган Армански мислеше да си тръгне по-рано от работа. Бе Велики четвъртък и със съпругата си планираха да заминат на вилата си на остров Блидьо за празниците. Точно бе затворил куфарчето си и си бе облякъл палтото, когато от рецепцията му се обадиха и му съобщиха, че криминален инспектор Ян Бублански желае да се срещне с него. Армански не познаваше Бублански, ала фактът, че го търсеше полицай, бе достатъчен, за да въздъхне и да върне палтото си на закачалката. Нямаше никакво желание да приема посетители, но „Милтън Секюрити“ не можеше да си позволи да се отнася пренебрежително към полицията. Посрещна Бублански при асансьора в коридора.

— Благодаря ви, че ми отделихте време — поздрави го Бублански. — Нося ви поздрави от началника си, прокурор Ричард Екстрьом.

Двамата си стиснаха ръцете.

— Екстрьом… Имал съм контакти с него на няколко пъти. Доста години минаха, откакто се видяхме за последен път. Искате ли кафе?