Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Новият й попечител се казва Нилс Бюрман.

— Никога не съм го срещал. Палмгрен получи мозъчен кръвоизлив преди около две години. Малко след това Лисбет Саландер намали броя на задачите, които изпълняваше за мен. За последен път работихме заедно през октомври преди година и половина.

— Защо престанахте да я търсите?

— Решението не беше мое. Тя прекъсна всякаква връзка с мен и изчезна в чужбина без каквото и да било обяснение.

— Изчезна в чужбина?

— Нямаше я близо година.

— Това не може да е вярно. Адвокат Бюрман е изпращал месечни доклади за нея през цялата изминала година. В участъка разполагаме с копия.

Армански вдигна рамене и леко се усмихна.

— Кога я видяхте за последен път?

— Преди около два месеца, в началото на февруари. Посети ме съвсем неочаквано. Не я бях чувал повече от година. Била прекарала цялата изминала година в чужбина — обикаляла из Азия и Карибския басейн.

— Извинете ме, но съм малко объркан. Когато дойдох тук, смятах, че Лисбет Саландер страда от психично заболяване, че не е завършила основното си образование и се намира под попечителство. След това ми разказахте, че сте се възползвали от услугите й за извършване на висококвалифицирани личностни проучвания, че има собствена фирма и че печели достатъчно много пари, за да може да вземе едногодишен отпуск и да замине на околосветско пътешествие, и то без попечителят й да подаде сигнал. Нещо тук не се връзва.

— Около Лисбет Саландер има много странни неща.

— Може ли да ви попитам… Какво мислите за нея?

Армански се замисли за миг.

— Тя е може би един от най-дразнещите и най-несговорчивите хора, които съм срещал през живота си — рече той накрая.

— Несговорчива?

— Не прави абсолютно нищо, за което няма желание. Мнението на останалите хора за нея изобщо не я интересува. Невероятно компетентна е и е напълно различна от всички останали.

— Луда?

— Дайте ми дефиниция на луд.

— В състояние ли е да убие двама души, без да й мигне окото?

Армански дълго мълча.

— Съжалявам — рече той накрая. — Не бих могъл да отговоря на този въпрос. Аз съм циник. Смятам, че на всички хора им е заложено да могат да убиват други. В пристъп на отчаяние или омраза, а ако не друго, то при самозащита.

— Това означава, че не го намирате за изключено.

— Действията на Лисбет Саландер винаги са ръководени от някаква причина. Ако е убила човек, то вероятно е смятала, че има добро основание да го стори. Може ли да попитам… Въз основа на какво я подозирате за убийството в Еншеде?

Бублански се замисли за миг. След това погледна Армански в очите.

— Информацията ще си остане ли конфиденциална?

— Абсолютно.

— Оръжието на убийството е притежание на попечителя й. По него има нейни отпечатъци.

Армански стисна зъби. Това бяха утежняващи обстоятелства.

— Чух за убийството само по „Ехо“ 46 46 Новинарската емисия на Шведското национално радио. — Б.пр. . За какво става въпрос? Наркотици?

— Тя забъркана ли е с наркотици?

— Не и доколкото знам. Но, както вече казах, била е доста проблемна тийнейджърка и на няколко пъти е била прибирана в нетрезво състояние. Предполагам, че картонът й може да даде отговор на въпроса дали е употребявала наркотици.

— Проблемът е, че не знаем дали зад убийството има мотив. Те са били съвсем нормална двойка. Момичето е криминалист и в момента е работело върху дисертацията си. Мъжът е журналист. Казват се Даг Свенсон и Мия Бергман. Говорят ли ви нещо?

Армански поклати глава.

— Опитваме се да открием връзката между тях и Лисбет Саландер.

— Никога не съм ги чувал.

Бублански се изправи.

— Благодаря ви за отделеното време. Споделихте с мен доста интересни неща. Не съм сигурен, че ми стана много ясно, но се надявам всичко казано тук да си остане между нас.

— Няма проблем.

— Ще се свържем отново с вас при нужда. И, разбира се, ако Лисбет Саландер се свърже с вас…

— Естествено — отвърна Драган Армански.

Стиснаха си ръцете. Бублански бе стигнал до вратата, когато се спря и отново се обърна към Армански.

— Случайно да знаете с кого общува Лисбет Саландер? Приятели, познати…

Армански поклати глава.

— Не знам абсолютно нищо за личния й живот. Има все пак един човек, който означава много за нея, Холгер Палмгрен. Би трябвало да се е свързала с него. Той е в един рехабилитационен дом в Ерща.

— Никой ли не я е посещавал, докато работеше тук?

— Не. Тя работеше от вкъщи и идваше в офиса само за да докладва. В изключително редки случаи се срещаше с някой клиент. Вероятно…