Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Добре. Искам да видя текста, преди да дам одобрението си за каквото и да било. Не можем да говорим от негово име.

— Няма проблем. Ще напиша главата под формата на мои лични наблюдения и ще я подпиша с моето име. Ще е съвсем ясно, че авторът съм аз, а не той. Ще разкажа как му е хрумнала идеята за книгата и що за човек е бил. И ще завърша с кратко обобщение на казаното от него по време на най-малко дузина разговори през последните месеци. В черновата му има много неща, които мога да цитирам. Мисля, че ще се получи добре.

— По дяволите… Искам да публикувам тази книга повече от всичко друго — рече Ерика.

Микаел кимна. Разбираше я напълно.

— Чула ли си нещо ново? — попита я той.

Ерика Бергер постави очилата си за четене на масата и поклати глава. След това се изправи, наля в две чаши кафе от термоса и седна срещу Микаел.

— С Кристер сме скицирали следващия брой. Включихме две статии, които бяха предвидени за по-следващия, и сме поръчали текстове на колегите на свободна практика. Но въпреки това изданието ще е хаотично, без основна линия.

Двамата поседяха мълчаливо за миг.

— Слушал ли си новините? — попита Ерика.

Микаел поклати глава.

— Не. Но знам какво ще кажат.

— Убийството е новина номер едно, следвана е от инициативата на Центъра 47 47 Една от парламентарно представените партии в Швеция. — Б.пр. .

— Което означава, че в страната не се случва абсолютно нищо друго.

— Полицията все още не е разкрила имената на Даг и Мия. Описват ги като „нормална двойка“. Липсва и информация, че ти си ги открил.

— Обзалагам се, че ще направят всичко възможно, за да го скрият. Това поне е в наша полза.

— Защо им трябва да го крият?

— Защото принципно не обичат медийния цирк. Моето име определено има новинарска стойност и следователно полицията смята, че е най-добре никой да не знае, че именно аз съм ги открил. Предполагам, че тази информация ще изтече по някое време през нощта или утре рано сутринта.

— Млад и циничен.

— Вече не сме толкова млади, Рики. Мислех за това, докато ме разпитваха през нощта. Полицайката приличаше на ученичка.

Ерика се разсмя леко. Вярно, че спа няколко часа през нощта, но и тя бе започнала да усеща умора. Скоро напълно изненадващо щеше да влезе в ролята си на главен редактор на един от най-маститите вестници в страната. „Не, сега не е моментът да съобщя тази новина на Микаел.“

— Хенри Кортез се обади преди малко. Някакъв Екстрьом, ръководител на предварителното разследване, е дал пресконференция в три часа — рече тя.

— Ричард Екстрьом?

— Да. Познаваш ли го?

— Доста активен е политически. Медийният шум е гарантиран. Тук не става въпрос за убийството на двама улични търговци в Ринкебю. Историята ще получи голяма публичност.

— Той твърди, че полицията работи по няколко версии и се надява бързо да разреши случая. Но като цяло не каза нищо особено. За сметка на това обаче залата беше препълнена с журналисти.

Микаел вдигна рамене. След това разтърка очи.

— Не мога да забравя как изглеждаше Мия. По дяволите, тъкмо се бяхме запознали.

Ерика кимна мрачно.

— Ще изчакаме и ще видим. Някой проклет луд…

— Не знам. Цял ден мислих за това.

— Какво искаш да кажеш?

— Мия бе застреляна в профил. Видях, че входната рана е отстрани на шията й, а изходната — на челото. Даг беше прострелян отпред в челото с изходна рана на тила. Доколкото мога да преценя, изстреляни са били само два куршума. Това не ми прилича на дело на луд.

Ерика наблюдаваше замислено партньора си.

— Какво се опитваш да кажеш?

— Ако не е дело на луд, то трябва да има мотив. А колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че този ръкопис е дяволски основателен мотив.

Микаел посочи купчината листове върху бюрото на Ерика. Ерика също погледна натам. След това се спогледаха.

— Не е нужно да е свързано със самата книга. Може би са се разровили твърде надълбоко и са успели… Не знам. Някой се е почувствал застрашен.

— И е наел професионален убиец. Мике, това не е американски филм. Книгата е посветена на мъжете, възползващи се от услугите на проститутки. В нея се споменават имената на полицаи, политици, журналисти… Тоест някой от тях трябва да е убил Даг и Мия.

— Не знам, Рики. След три седмици трябваше да отпечатаме най-сериозния материал за трафика на хора, публикуван някога в Швеция.

В този момент Малин Ериксон подаде глава през вратата и каза, че криминален инспектор Ян Бублански иска да говори с Микаел Блумквист.