Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Микаел се поглади по наболата брада и разтри очи, докато мислите се щураха в главата му. Накрая погледна Бублански в очите.

— Наех Лисбет Саландер да извърши едно проучване за мен по съвсем друг случай преди две години.

— За какво ставаше въпрос?

— Съжалявам, но стигаме до въпроси, свързани с конституционните права, защитата на източници и т.н. Повярвайте ми. Онова проучване нямаше нищо общо с Даг Свенсон и Мия Бергман. Ставаше дума за съвсем друг случай, който днес е приключен.

Бублански премисли думите му. Не му харесваше твърдението, че има тайни, които не могат да бъдат разкрити дори във връзка с разследване на убийство. Но за момента реши да не настоява.

— Кога видяхте за последен път Лисбет Саландер?

Микаел премисли отговора си.

— Нещата стоят по следния начин. През есента преди две години общувах с Лисбет Саландер. Отношенията ни приключиха по Коледа същата година. След това тя изчезна от града. Не я бях виждал повече от година допреди седмица.

Ерика Бергер вдигна вежди. Бублански предположи, че това е новост за нея.

— Разкажете ми за срещата ви.

Микаел си пое дълбоко въздух и накратко описа случилото се пред входа на жилищната й сграда на улица Лундагатан. Бублански слушаше с растящо удивление. Опитваше се да прецени дали Блумквист си измисля, или казва истината.

— Значи не разговаряхте с нея?

— Не, тя изчезна между сградите в горната част на Лундагатан. Чаках я дълго, но не се появи. Написах й писмо и я помолих да ми се обади.

— И не знаете за съществуваща връзка между нея и двойката в Еншеде?

— Не.

— Добре… Можете ли да ми дадете описание на човека, който я нападна?

— Не много точно. Той я нападна, тя се защити и избяга. Видях го от около четирийсет, четирийсет и пет метра. Бе посред нощ и беше тъмно.

— Бяхте ли в нетрезво състояние?

— Бях малко замаян, но в никакъв случай не бях пиян. Мъжът беше рус с конска опашка. Носеше тъмно, късо до кръста яке. Имаше солидно бирено коремче. Когато се качих по стълбите на Лундагатан, го видях само отзад. Обърна се, когато ме удари. Останах с впечатление, че лицето му е изпито, а очите му — светли и близко разположени.

— Защо не си ми разказал досега? — изстреля Ерика Бергер.

Микаел Блумквист вдигна рамене.

— Случи се точно преди уикенда, а ти замина за Гьотеборг, за да участваш в онова проклето дискусионно предаване. Нямаше те в понеделник, а във вторник се видяхме съвсем за малко. След това вече не беше актуално.

— Но не сте казали на полицията… Въпреки случилото се в Еншеде — констатира Бублански.

— Защо да казвам на полицията? В същия ред на мисли трябваше да съобщя, че хванах един джебчия, докато се опитваше да ме обере на централната станция на метрото преди месец. Не съществува каквато и да било връзка между случилото се на Лундагатан и в Еншеде.

— Но не сте подали информация в полицията за нападението?

— Не. — Микаел се поколеба за миг. — Лисбет Саландер държи изключително на личното си пространство. Обмислях да отида до полицията, но реших, че тя трябва да съобщи за случилото се. Във всеки случай исках първо да говоря с нея.

— Което не се е случило?

— Не съм разговарял с Лисбет Саландер от двайсет и шести декември по-миналата година.

— Защо… връзката ви, ако това е точната дума, приключи?

Погледът на Микаел потъмня. Той претегли думите си за миг, преди да отговори.

— Не знам. Тя прекъсна всякакви контакти с мен напълно внезапно.

— Случило ли се беше нещо?

— Не. Не и ако имате предвид кавга или нещо подобно. Единия ден бяхме добри приятели, на другия не ми вдигаше телефона. След това изчезна от живота ми.

Бублански прецени обяснението на Микаел. Изглеждаше откровено и се потвърждаваше от разказа на Драган Армански от „Милтън Секюрити“ за изчезването й. Нещо се бе случило с Лисбет Саландер през по-миналата зима. Той се обърна към Ерика Бергер.

— Вие познавате ли я?

— Срещала съм я един-единствен път. Бихте ли ми обяснили защо задавате въпроси за нея във връзка с Еншеде? — попита Ерика Бергер.

Бублански поклати глава.

— Има улики, свързващи я с местопрестъплението. Само това мога да кажа. За сметка на това обаче няма да крия, че колкото повече узнавам за Лисбет Саландер, толкова повече се озадачавам. Как бихте я определили като личност?

— В какъв смисъл? — попита Микаел.

— Как бихте я описали?

— В професионален план е една от най-добрите къртици, които съм срещал.