Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Кога влизат?

Тишина.

— Какъв беше адресът…? Лундагатан… Добре, наблизо съм и тръгвам за там.

Бублански бързо се изправи.

— Извинете ме, но трябва да прекъсна разговора. Настоящият попечител на Саландер е открит застрелян, тя е обявена за издирване и е издадена заповед за ареста й по обвинение в три убийства.

Ерика Бергер зяпна. Микаел Блумквист изглеждаше така, сякаш го е ударил гръм.

Нахлуването в апартамента на Лундагатан бе сравнително лесна процедура от тактическа гледна точка. Ханс Фасте и Кърт Свенсон се облегнаха на капака на колата и изчакаха, докато бойците от специалния отряд, въоръжени с автомати, окупираха стълбището и превзеха първия етаж.

След десет минути те установиха това, което Фасте и Свенсон вече знаеха. Никой не им отвори вратата, когато позвъниха.

Ханс Фасте плъзна поглед по дължината на улица Лундагатан, която за огромна досада на пътниците на автобус №66 бе отцепена от Синкенсдам до църквата „Хьогалдисшюркан“. Един автобус пък бе попаднал между огражденията в хълмистата част и не можеше да мръдне ни напред, ни назад. Накрая Фасте се приближи до един униформен полицай и му нареди да се дръпне настрана и да пусне превозното средство. Голям брой любопитни зяпачи се бяха струпали в горната част на Лундагатан и наблюдаваха суматохата отвисоко.

— Трябва да има и по-лесен начин — рече Фасте.

— По-лесен от какво? — зачуди се Свенсон.

— От това да викаме силите за бързо реагиране всеки път щом трябва да заловим някой хулиган.

Кърт Свенсон се въздържа от коментар.

— Все пак става въпрос за жена с ръст сто и петдесет сантиметра и тегло към четирийсет килограма — рече Фасте.

Не бяха намерили за необходимо да разбиват вратата с чук. Бублански се присъедини към тях, докато чакаха ключарят да отвори и да се дръпне настрана, за да може отрядът да превземе апартамента. Отне им около осем секунди да огледат площта му от четирийсет и пет квадрата и да се убедят, че Лисбет Саландер не се крие нито под леглото, нито в банята, нито в някой гардероб. След това позволиха на Бублански да влезе.

Тримата полицаи се огледаха любопитно наоколо в безупречно чистия и изискано мебелиран апартамент. Мебелите бяха със семпли форми. Кухненските столове бяха боядисани в различни светли пастелни тонове. По стените в стаите висяха художествени черно-бели фотографии в рамки. В антрето имаше етажерка с касетофон с компактдисково устройство и огромна колекция от албуми. Бублански констатира, че тя включва всякаква музика — от хардрок до опера. Всичко бе артистично подредено. Изпипано и с вкус.

Кърт Свенсон огледа кухнята, но не откри нищо забележително. Прегледа голям куп с вестници и провери плота, шкафовете и камерата на хладилника.

Фасте претърси гардеробите и чекмеджетата на шкафа в спалнята. Подсвирна, когато откри белезници и различни сексуални играчки. В един от гардеробите намери цял комплект латексови дрехи от онзи тип, който би накарал майка му да се изчерви само като ги погледне.

— Тук е имало купон — рече той високо и размаха една лачена рокля, която според етикета бе ушита в „Домино Фашън“, каквото и да бе това.

Бублански огледа шкафа в антрето, върху който откри малка купчина неотворени писма, адресирани до Лисбет Саландер. Прегледа ги и установи, че са главно сметки и банкови извлечения. Имаше само едно лично писмо. То бе от Микаел Блумквист. Дотук всичко казано от него се потвърждаваше. След това се наведе и вдигна пощенските пратки, покрити с отпечатъците на специалния отряд, които лежаха на пода под пощенския отвор. Броеве на списание „Тай Про Боксинг“, безплатният вестник „Сьодермалмнют“ и три писма, адресирани до Мириам Ву.

През съзнанието на Бублански премина неприятно подозрение. Той отиде в банята и отвори шкафчето. Откри кутия „Алведон“ и половин туба „Цитодон“. „Цитодон“ се продаваше само с рецепта. Лекарството бе на името на Мириам Ву. В шкафчето имаше само една четка за зъби.

— Фасте, защо на вратата пише Саландер-Ву? — попита той.

— Нямам ни най-малка представа — отвърна Фасте.

— Добре, тогава ще те попитам следното: защо на пода в коридора има поща, адресирана до Мириам Ву, и защо в шкафчето в банята има предписана от лекар туба „Цитодон“, отново на името на Мириам Ву? Защо открих само една четка за зъби? И защо, като се има предвид, че според описанието на Лисбет Саландер тя е съвсем миниатюрна, коженият панталон, който държиш в момента, е за лице, високо най-малко сто седемдесет и пет сантиметра?