Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Ерика Бергер погледна Микаел Блумквист и прехапа устни. Бублански бе убеден, че парче от пъзела липсва и че те знаят нещо, което не искат да споделят.

— А като човек?

Микаел остана дълго мълчалив.

— Тя е изключително самотен и странен човек. Асоциален. Не обича да говори за себе си. Същевременно обаче има страшно силна воля. И морал.

— Морал?

— Да. Собствен морал. Не можете да я излъжете да стори нещо против волята си. В нейния свят нещата са „правилни“ или „погрешни“, така да се каже.

Бублански се замисли върху казаното. И Микаел Блумквист я описа по същия начин като Драган Армански. Двама мъже, които я познаваха, бяха единодушни в преценката си за нея.

— Познавате ли Драган Армански? — попита Бублански.

— Срещали сме се няколко пъти. Пихме веднъж бира миналата година, докато се опитвах да открия къде е изчезнала Лисбет.

— И твърдите, че тя е извършвала изключително компетентни проучвания — повтори Бублански.

— Тя е най-добрата, която съм срещал — повтори Микаел.

Бублански забарабани за секунда с пръсти и погледна през прозореца към потока от хора на улица Йотгатан. Чувстваше се странно раздвоен. Документацията от психиатрията, която Ханс Фасте бе получил от Агенцията за контрол на попечителите, постановяваше, че Лисбет Саландер страда от дълбоко психично разстройство, че е склонна към проява на насилие и е почти бавноразвиваща се. Отговорите, които бе получил и от Армански, и от Блумквист, се отличаваха драстично от картината, обрисувана от психичната експертиза, плод на дългогодишни изследвания. И двамата я описваха като странна, но с леко възхищение в гласа.

Според думите на Блумквист той бе „общувал“ с нея за известен период от време. Това предполагаше, че са имали някакъв вид сексуална връзка. Бублански се чудеше какви закони важат в случаите с лица, поставени под попечителство. Възможно ли бе Блумквист да е извършил нарушение, като се е възползвал от лице в неравностойно положение?

— Как се отнасяхте към недъга й? — попита той.

— Недъг? — попита Микаел.

— Поставянето й под попечителство и психичните й проблеми?

— Попечителство? — възкликна Микаел.

— Психични проблеми? — учуди се Ерика Бергер.

Бублански гледаше удивено ту Микаел Блумквист, ту Ерика Бергер. „Те нищо не знаят. Те всъщност нищо не знаят.“ Изведнъж усети раздразнение към Армански и към Блумквист, но най-вече към Ерика Бергер, с елегантните й дрехи и модерния офис с изглед към улица Йотгатан. „Тя си седи тук и казва на останалите хора какво да мислят.“ Раздразнението му обаче се изля върху Микаел.

— Не разбирам какъв ви е проблемът с Армански — рече той.

— Моля?

— Лисбет Саландер е била редовен посетител на лудницата от юношеските си години насам — рече Бублански накрая. — Една психиатрична експертиза и едно решение на Градския съд я определят като неспособна да се грижи сама за себе си. Поставена е под попечителство. Има доказана склонност към насилие и през целия си живот е имала проблеми с властите. Сега в най-висока степен е заподозряна… за съучастие в двойно убийство. А двамата с Армански говорите за нея, сякаш е някаква принцеса.

Микаел Блумквист седеше напълно неподвижно с втренчен в Бублански поглед.

— Ще го изразя по следния начин — продължи Бублански. — Търсихме връзка между Лисбет Саландер и двойката в Еншеде. Оказа се, че вие, който сте ги открили, сте тази връзка. Бихте ли желали да направите някакъв коментар?

Микаел се облегна назад. Затвори очи и се опита да проумее ситуацията. „Не се връзва. Не е възможно.“ Беше ли способна да извърши убийство? Микаел внезапно си спомни изражението на лицето й, когато преди две години се бе нахвърлила върху Мартин Вангер със стик за голф. „Без съмнение щеше да го убие. Не го стори единствено защото трябваше да ме спаси.“ Несъзнателно прокара пръсти по шията си, където тогава се бе впило бесилото на Мартин Вангер. Ала Даг и Мия… „Няма логика“.

Микаел съзнаваше, че Бублански го наблюдава изключително внимателно. Точно като Драган Армански, и той трябваше да направи избор. Рано или късно щеше да му се наложи да реши в кой ъгъл на ринга да застане, ако Лисбет Саландер бъде обвинена в убийство. „Виновна или невинна?“

Преди да успее да каже нещо, телефонът на бюрото на Ерика иззвъня. Тя го вдигна и подаде слушалката на Бублански.

— Някой си Ханс Фасте иска да говори с вас.

Бублански взе слушалката и изслуша внимателно другата страна. И Микаел, и Ерика видяха как изражението на лицето му се промени.