Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

На Армански внезапно му хрумна една мисъл.

— Какво?

— Вероятно има още един човек, когото би могла да потърси. Журналист. Бяха близки преди две години. Той я издирваше по време на целия й престой в чужбина.

— Журналист?

— Името му е Микаел Блумквист. Спомняте ли си аферата „Венерстрьом“?

Бублански пусна дръжката на вратата и бавно се върна при Драган Армански.

— Микаел Блумквист откри двойката в Еншеде. Той е връзката между Саландер и жертвите на убийството.

Армански усети как буцата в корема му натежа.

Соня Мудиг опита да позвъни на адвокат Нилс Бюрман три пъти в рамките на половин час. Всеки път чуваше единствено съобщението, че номерът на абоната не може да бъде избран.

В три и половина седна в колата, отиде до Уденплан и позвъни на вратата му — отново без успех. През следващите двайсет минути звъня у съседите в жилищната сграда, за да провери дали някой от тях не знае местонахождението на Бюрман.

В единайсет от общо деветнайсет апартамента нямаше никого. Погледна часовника си. Това несъмнено не бе подходящото време да звъниш от врата на врата. Особено като се има предвид, че всички почиваха за Великден. Обитателите на останалите осем апартамента бяха отзивчиви. Петима знаеха кой е Бюрман — учтивият и възпитан господин от четвъртия етаж. Никой не можеше да й каже къде се намира. Малко по малко Мудиг успя да установи, че Бюрман общува с един от най-близките си съседи, бизнесмен на име Шьоман. У тях обаче нямаше никого, когато позвъни.

Върна се обратно до вратата на Бюрман, отвори тефтерчето си и му остави бележка, в която го молеше да й се обади. Към нея прикрепи визитната си картичка и я пусна през пощенския отвор. Тъкмо да затвори капака, чу телефонът в апартамента да звъни. Наведе се и се заслуша съсредоточено. Прозвучаха четири сигнала. После чу, че се включва телефонният секретар, без обаче да последва каквото и да било съобщение.

Пусна капака на пощенския отвор и се вгледа втренчено във вратата. Не би могла да обясни кое я накара да протегне ръка и да натисне дръжката, но за нейно най-голямо учудване вратата се оказа отключена. Отвори я и погледна в коридора.

— Ехо — извика тя не много силно и се заслуша.

Не долови никакъв шум.

Пристъпи навътре и спря колебливо. Постъпката й можеше да бъде определена като нарушение на личното пространство и свобода. Не разполагаше със заповед за обиск и нямаше никакво право да се намира в апартамента на адвокат Бюрман, въпреки че бе отключено. Соня Мудиг хвърли поглед наляво. Виждаше се част от всекидневната. Точно реши да излезе от апартамента, когато забеляза шкафа в коридора. На него имаше кутия за пистолет „Колт Магнум“.

Изведнъж я обзе неприятно чувство. Отвори джоба на якето си и извади служебното си оръжие, което не й се бе случвало досега.

Свали предпазителя, насочи цевта към пода, приближи се до дневната и погледна вътре. Не забеляза нищо странно, но неприятното чувство се усилваше. След това се върна в коридора и разгледа кухнята. Беше празна. Продължи през един вътрешен коридор и бутна вратата на спалнята.

Адвокат Нилс Бюрман лежеше по очи на леглото. Коленете му опираха в пода. Изглеждаше така, сякаш бе коленичил за вечерна молитва. Беше гол.

Още от мястото си при вратата можеше да разбере, че е мъртъв. Половината му чело бе отнесено от изстрел в задната част на главата.

Соня Мудиг излезе заднешком от апартамента. Продължаваше да държи служебния пистолет в ръка, когато извади мобилния си телефон на стълбището и се обади на криминален инспектор Бублански. Не успя да се свърже с него. Вместо това позвъни на прокурор Екстрьом. Погледна часовника си — показваше 4,18 ч.

Ханс Фасте наблюдаваше входната врата на жилищната сграда на улица Лундагатан, където бе регистрирана Лисбет Саландер и където следователно се очакваше да живее. Хвърли бърз поглед на Кърт Свенсон, а след това и на ръчния си часовник. Беше четири и десет.

След като получиха кода за външната врата от отговорника за жилищната сграда, успяха да влязат и да поогледат около вратата с табелка „Саландер-Ву“. Не доловиха никакви звуци от апартамента, а и никой не им отвори, когато позвъниха. Върнаха се при колата и застанаха така, че да могат да виждат входа.

По служебния телефон в автомобила получиха информация, че лицето, което наскоро е било добавено в договора за съсобственост върху апартамента на улица Лундагатан в Стокхолм, е някоя си Мириам Ву, родена през 1974 г. Преди това жената бе живяла в близост до площад Санкт Ерик.