Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Армански се спря пред автомата и взе две чаши, след което отвори вратата на кабинета си и покани Бублански да се настани в удобния фотьойл за посетители до масата при прозореца.

— Армански… Руско ли е името? — попита Бублански любопитно. — И моето завършва на „ски“.

— Родът ми е от Армения. А вашия?

— От Полша.

— С какво мога да ви бъда полезен?

Бублански извади бележник и го отвори.

— Разследвам убийствата в Еншеде. Предполагам, че сте гледали новини днес.

Армански кимна леко.

— Екстрьом каза, че можете да пазите тайна.

— Човек в моята позиция не би спечелил нищо, ако си развали отношенията с полицията. Мога да си държа езика зад зъбите, ако това е въпросът ви.

— Добре. В момента издирваме лице, което в миналото е работило за вас. Името й е Лисбет Саландер. Познавате ли я?

Армански усети как коремът му се сви в огромна каменна буца. Лицето му не издаде нищо.

— По какъв повод издирвате госпожица Лисбет Саландер?

— Да кажем, че имаме причини да я смятаме за интересна за разследването фигура.

Буцата в корема на Армански се разрасна. Той дори усети физическа болка. От деня, в който срещна Лисбет Саландер, бе имал силното усещане, че животът й върви към неизбежна катастрофа. Винаги обаче си я бе представял в ролята на жертва, а не на извършител. Лицето му продължаваше да е безизразно.

— Значи подозирате Лисбет Саландер в извършването на двойното убийство в Еншеде. Правилно ли съм разбрал?

Бублански се поколеба за миг, след което кимна.

— Какво можете да ми разкажете за Саландер?

— Какво ви интересува?

— Първо… Как бихме могли да се свържем с нея?

— Живее на улица Лундагатан. Трябва да проверя точния адрес. Имам и мобилен телефон.

— Адресът ни е известен. Мобилният телефон обаче е по-интересен.

Армански отиде до бюрото си и намери номера. Прочете го на глас, а Бублански го записа.

— Тя работи за вас.

— Има собствена фирма. Възлагал съм й работа от време на време от 1998 година насам. Последният път, когато се възползвах от услугите й, бе преди година и половина.

— За каква работа става въпрос?

— Проучване.

Бублански вдигна поглед от бележника си и вдигна учудено вежди.

— Проучване — повтори той.

— Да, личностни проучвания, ако трябва да сме точни.

— Един момент… За същото момиче ли говорим? — зачуди се Бублански. — Тази Лисбет Саландер, която издирваме, няма завършено основно образование и е обявена за лице, неспособно да се грижи само за себе си.

— Този израз вече не е актуален — отбеляза Армански.

— Все едно дали е актуален, или не. Според документацията това момиче страда от дълбоко психично разстройство и е склонно към насилие. Освен това разполагаме с доклад от социалните служби, който загатва, че се е занимавала с проституция в края на деветдесетте години на XX век. Нищо в документите й не сочи, че би могла да се занимава с висококвалифицирана работа.

— Документите са едно, хората — съвсем друго.

— Тоест искате да ми кажете, че е квалифицирана да извършва личностни проучвания за „Милтън Секюрити“?

— И не само това. Тя безспорно е най-способният служител в тази сфера, когото съм срещал.

Бублански бавно свали химикалката си и сбърчи чело.

— Изглежда… изпитвате уважение към нея.

Армански свали поглед към ръцете си. Въпросът го поставяше на кръстопът. През цялото време бе знаел, че Лисбет Саландер рано или късно ще попадне в сериозна беда. Нямаше ни най-малка представа какво би я накарало да се забърка в двойно убийство в Еншеде в ролята на извършител или по какъвто и да било друг начин, но същевременно си признаваше, че не знае особено много за личния й живот. „В какво ли се е замесила?“ Армански си спомни внезапното й посещение в офиса му, когато загадъчно му бе обяснила, че имала достатъчно пари, за да се справи, и не й се налагало да работи.

Най-разумното в този момент би било напълно да се дистанцира от Лисбет Саландер. Армански си помисли, че тя вероятно е най-самотният човек, когото познава.

— Уважавам компетентността й. Тя не си личи от оценките и биографията й.

— Тоест запознат сте с миналото й.

— Че се намира под попечителство и че е имала проблемно детство — да.

— Но въпреки това я назначихте на работа.

— Всъщност именно това бе причината да я назнача.

— Какво имате предвид?

— Предишният й попечител, Холгер Палмгрен, бе адвокат на стария Дж. Ф. Милтън. Той я бе поел, когато е била тийнейджърка, и ме убеди да й дам работа. В началото задачата й беше да сортира пощата, да отговаря за копирния апарат и т.н. След това обаче стана ясно, че притежава неподозирани таланти. Можете да забравите за доклада на социалните служби, който загатва, че се занимава с проституция. Това са празни приказки. Лисбет Саландер несъмнено е била проблемна и буйна тийнейджърка, но това не е престъпление. Проституция е последното нещо, с което би се занимавала.