Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Какво да мислим за Блумквист? — попита Ханс Фасте.

— Той очевидно беше в шок — рече Мортенсон. — Но действията му бяха правилни и премислени и създаваше впечатление, че може да му се вярва. Сестра му потвърди телефонния разговор и пътуването с колата. Не мисля, че е замесен.

— Той е известен журналист — рече Соня Мудиг.

— Това ще се превърне в медиен цирк — съгласи се Бублански. — Ето още една по-сериозна причина да разрешим случая колкото се може по-бързо. Окей… Йеркер, ти, разбира се, ще работиш на местопрестъплението и със съседите. Фасте, ти и Кърт ще разследвате жертвите. Кои са, с какво са се занимавали, какъв е приятелският им кръг, кой би могъл да има мотив да ги убие. Соня, двамата с теб ще прегледаме показанията от изминалата нощ. След това ще съставиш график на заниманията на Даг Свенсон и Мия Бергман през последното денонощие, преди да бъдат убити. Ще се срещнем около два и половина.

Микаел Блумквист се захвана за работа, като седна в редакцията на бюрото, което бе използвал Даг Свенсон през пролетта. Известно време седя съвсем неподвижно, сякаш нямаше сили да започне. След това включи компютъра на Даг.

Даг Свенсон притежаваше личен лаптоп и бе работил главно вкъщи. В редакцията идваше два дни седмично, а в последно време — и повече. В „Милениум“ имаше на разположение един по-стар „Пауърмак ГЗ“. Този компютър стоеше на въпросното бюро и на него работеха нещатните служители на вестника. Микаел включи старата Г-тройка. На диска имаше доста безинтересен материал. Даг Свенсон бе използвал компютъра най-вече за сърфиране в мрежата, но бе прехвърлил на него и няколко папки от лаптопа си.

Освен това бе запазил цялата информация на два диска с архивирани файлове, които държеше заключени в бюрото. Всеки ден обновяваше съдържанието им и копираше новия материал. Тъй като не бе идвал в редакцията през последните денонощия, последният запис бе от неделя вечерта. Липсваха три дни.

Микаел копира компактдиска с архивираните файлове и го прибра в секретния шкаф в собствения си кабинет. След това отдели 45 минути, за да разгледа съдържанието на оригиналния диск. Той съдържаше 33 папки, в които на свой ред имаше безброй други папки. Това бе целият, събиран в продължение на четири години материал по проекта му, разследващ трафика на секс робини. Микаел прегледа документацията, като търсеше неща, които можеха да бъдат квалифицирани като секретен материал — например имената на тайните източници на Даг Свенсон. Направи му впечатление, че Свенсон бе доста прецизен по отношение на източниците. Целият свързан с тях материал се намираше в папка, наречена „Източници/секретно“. Папката съдържаше 134 документа с различен обем, повечето от които бяха доста малки. Микаел маркира всички документи и ги изтри. Не ги прати в кошчето за боклук, а ги провлече до иконата за програмата „Бърн“ 45 45 Изгарям, горя (англ.). — Б.пр. , която не просто премахваше файловете, а ги и заличаваше байт по байт.

След това се залови с електронната поща на Даг Свенсон. Даг бе получил собствен временен електронен адрес на сървъра на „Милениум“, който бе използвал както в редакцията, така и на персоналния си компютър. Имаше и лична парола, което не представляваше никакъв проблем, защото Микаел бе администратор и лесно можеше да получи достъп до целия сървър с поща. Копира съдържанието на електронната поща на Даг Свенсон и го записа на един компактдиск.

Накрая се захвана с планината от хартия, представляваща справочен материал, бележки, изрезки от пресата, присъди и кореспонденция, все документи, събрани от Даг Свенсон по време на проучването му. Микаел реши да заложи на сигурното, отиде до копирния апарат и направи копие на всичко, което изглеждаше важно. Преснима около две хиляди страници, което му отне три часа.

После сортира целия материал, който по някакъв начин можеше да има връзка с тайните източници. Получи се куп от около четирийсет страници, главно бележки от два тефтера с формат А4, които Даг Свенсон държеше заключени в бюрото си. Микаел ги сложи в плик и ги отнесе в стаята си. След това прибра останалите материали от проекта на Даг Свенсон в бюрото му.

Едва тогава си отдъхна, слезе в „Севън-Илевън“, където изпи едно кафе и изяде парче пица. Бе преценил погрешно, че полицията ще пристигне всеки момент, за да прегледа съдържанието на работната маса на Даг Свенсон.

Бублански направи неочакван пробив в разследването малко след десет сутринта, когато му се обади доцент Ленарт Гранлунд от Националната лаборатория по криминология в Линшьопинг.