Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Анита Нюберг и Освалд Мортенсон се спогледаха. Нюберг остави по-възрастния си колега да говори от името на двамата.

— На първо място смятаме, че убиецът е само един. Било е същинска екзекуция. Имам усещането, че извършителят е бил воден от някаква много сериозна причина при убийствата на Свенсон и Бергман и е действал, изпълнен с решителност.

— На какво се основава това усещане? — попита Ханс Фасте.

— Апартаментът беше подреден и чист. Не става дума за обир, побой или нещо подобно. Изстреляни са само два куршума. И двата улучват жертвата в главата с изключителна точност. Следователно говорим за човек, който умее да борави с оръжие.

— Така.

— Ако погледнем скицата… Съгласно нашата възстановка мъжът, Даг Свенсон, е прострелян от много близко разстояние, може би дори револверът е бил опрян в главата му. Около входната рана имаше ясни следи от изгаряне. Вероятно е застрелян пръв. Свенсон се е хвърлил към масата за хранене. Предполагаме, че убиецът е стоял на прага към коридора или съвсем близо до вратата на дневната.

— Окей.

— Според свидетелите изстрелите са прокънтели през няколко секунди. Мия Бергман е застреляна от разстояние. Вероятно се е намирала при вратата на спалнята и се е опитала да се извърти. Куршумът влиза под лявото ухо и излиза малко над дясното й око. Силата му е толкова голяма, че отхвърля тялото в спалнята, където е намерена. Тя пада върху таблата на леглото и се свлича на пода.

— Опитен стрелец — съгласи се Фасте.

— Меко казано. Нямаше следи от стъпки, които да свидетелстват, че убиецът е влязъл в спалнята, за да провери дали наистина я е убил. Бил е сигурен, че я е улучил, врътнал се е и е напуснал апартамента. Тоест с два изстрела убива двама души и изчезва. Освен това…

— Да?

— Не искам да говоря предварително, без да знам резултатите от криминоложкото разследване, но подозирам, че убиецът е използвал ловни боеприпаси. Смъртта е настъпила мигновено. Раните и на двете жертви бяха ужасни.

Около масата настъпи кратка тишина. Никой от присъстващите не искаше да си спомня за този спор. Имаше два типа куршуми. Първите бяха твърди, с цялостна ризница, минаваха право през тялото и нанасяха сравнително леки рани. Куршумите с мек връх обаче се разширяваха в тялото и водеха до тежки наранявания. Има голяма разлика между човек, улучен с деветмилиметров куршум, и друг, уцелен с куршум, който увеличава площта си до два, дори три сантиметра. Вторият тип куршуми се наричат ловни боеприпаси и целта им е да предизвикат масиран кръвоизлив, което се счита за хуманно при лов на лосове например, когато целта е да свалиш животното колкото се може по-бързо и безболезнено. Но те са забранени в международното право при воденето на война, защото нещастникът, който бива уцелен от разширяващ се куршум, умира почти незабавно, независимо в коя част на тялото е ранен.

Шведската полиция обаче се беше изхитрила да включи ловните куршуми в арсенала си. Точните причини за това решение бяха малко неясни, но нямаше съмнение, че ако известният на цялата страна демонстрант Ханес Вестберг, когото простреляха в корема при размириците в Гьотеборг през 2001 година, бе улучен с ловен куршум, то в никакъв случай нямаше да оживее.

— Тоест целта му е била да убива — рече Кърт Свенсон.

Той говореше за Еншеде, ала същевременно разкри позицията си по въпроса за ловните боеприпаси.

И Анита Нюберг, и Освалд Мортенсон кимнаха.

— Освен това бързината, с която е действано, е доста невероятна — рече Бублански.

— Точно така. Убиецът напуска апартамента незабавно след изстрелването на куршумите, слиза по стълбите, пуска пистолета на земята и изчезва в нощта. Малко след това, говорим за секунди, пристига Блумквист със сестра си с нейната кола.

— Хм — рече Бублански.

— Едната възможност е убиецът да е избягал през мазето. Има страничен вход, който е могъл да използва. Той води към задния двор, а като прекосиш моравата, излизаш на една успоредна улица. Това обаче предполага, че трябва да е имал ключ от вратата на мазето.

— Има ли следи, които да свидетелстват, че убиецът е използвал този път?

— Не.

— Тоест не разполагаме с абсолютно никакво описание — рече Соня Мудиг. — И защо е захвърлил оръжието? Ако го беше взел със себе си или ако го беше хвърлил малко по-надолу от жилищната сграда, щеше да ни отнеме повече време да го открием.

Всички вдигнаха рамене. Никой не можеше да отговори на този въпрос.