— Какъв ужас! — рече Хариет Вангер. — Как си?
— Благодаря, че попита. Бил съм и по-добре. Обаждам ти се, защото си член на управителния съвет на „Милениум“ и следва да бъдеш информирана за случилото се. Някой журналист вероятно скоро ще разбере, че именно аз открих Даг и Мия, което ще породи известни спекулации. А и въпросите ще завалят, когато стане ясно, че той е работил за нас върху значима разобличителна история.
— И ти смяташ, че трябва да съм подготвена. Добре. Какво трябва да кажа?
— Истината. Че си информирана за случилото се, но не познаваш в детайли работата в редакцията и следователно не би могла да коментираш каквито и да било предположения. Разследването на убийството е задача на полицията, а не на „Милениум“.
— Благодаря за предупреждението. Мога ли да направя нещо?
— Засега не. Но ако ми хрумне нещо, ще ти се обадя.
— Добре. И Микаел, дръж ме в течение, моля.
Глава тринайсета
Велики четвъртък, 24 март
Още в седем часа сутринта на Велики четвъртък формалната отговорност по предварителното разследване на двойното убийство в Еншеде бе прехвърлена на прокурор Ричард Екстрьом. Дежурният му колега през изминалата нощ бе сравнително млад и неопитен юрист, който съзнаваше, че убийствата в Еншеде не са му по силите. Затова събуди по телефона заместник областния прокурор, който на свой ред събуди заместник областния полицейски началник. Двамата заедно решиха да прехвърлят топката на някой усърден и опитен прокурор. Избраха Ричард Екстрьом, четирийсет и две годишен.
Екстрьом бе слаб и енергичен мъж, висок метър и шейсет и два, с тънка руса коса и козя брадичка. Обличаше се винаги безупречно и заради ниския си ръст носеше обувки на висок ток. Кариерата му бе започнала от поста заместник-прокурор в Упсала. Оттам го привлякоха като правен експерт към Министерството на правосъдието, където му възложиха да работи главно по хармонизирането на шведското законодателство със стандартите на Европейския съюз. Справи се толкова добре, че известно време дори заемаше поста на ръководител на отдел. Стана известен с едно разследване на пропуски в правовия ред, при което се обяви за по-висока ефективност в противовес на искането на някои полицейски структури за увеличаване на ресурсите. След четири години в МП продължи кариерата си в Стокхолмската прокуратура, където работи по множество дела, свързани с нашумели обири или случаи на насилие.
Определяха политическата му принадлежност като социалдемократическа, ала в действителност той изобщо не се интересуваше от политика. Все по-често ставаше обект на вниманието на медиите и шефовете в коридорите на властта го държаха под око. Той несъмнено представляваше подходяща кандидатура за евентуален по-висок пост, тъй като го смятаха за идеалист, а и имаше широка мрежа от контакти както сред политическите, така и сред полицейските кръгове. Впрочем полицаите не бяха единни в оценката си за неговите способности. Разследванията му за МП ни най-малко не бяха облагодетелствали онези кръгове в полицията, които смятаха, че правовият ред можеше да бъде защитен единствено чрез назначаването на повече полицаи. От друга страна обаче, Екстрьом, бе известен с твърдостта си при воденето на съдебни дела.
След като от криминалния отдел набързо го осведомиха за събитията в Еншеде през изминалата нощ, Екстрьом веднага си каза, че това дело е като заредено с динамит и без съмнение ще разтърси медийното пространство. Не ставаше въпрос за поредното обикновено убийство. Двете жертви бяха докторант по криминалистика и журналист — що се отнася до последната професия, отношението му към нея варираше от ненавист до одобрение в зависимост от обстоятелствата.
Малко след седем часа Екстрьом съгласува намеренията си с областния шеф на криминалната полиция. В седем и петнайсет прокурорът вдигна слушалката и събуди инспектор Ян Бублански, който сред колегите си бе по-известен с прозвището полицай Бубла 42 42 Мехур (шв.). — Б.пр.
. Бублански всъщност трябваше да почива по Великден като компенсация за големия брой извънредни часове, които бе събрал през изминалата година, ала го помолиха да прекъсне почивката си и незабавно да се яви на работното си място, за да оглави разследването на убийствата в Еншеде.
Бублански бе петдесет и две годишен и бе работил като полицай през половината си живот. Започна на 23. В продължение на шест години служи като патрул и мина през отдел „Огнестрелни оръжия“ и отдел „Кражби“, преди да завърши курсове за повишаване на квалификацията и да се издигне в кариерата, като получи назначение в криминалния отдел към областната дирекция на полицията. През последните десет години бе участвал в трийсет и три разследвания на убийства и бе ръководил седемнайсет от тях, като четиринайсет бяха успешно приключени, а две се смятаха за разрешени на полицейско ниво. Това означаваше, че полицията знае кой е убиецът, но не разполага с достатъчно доказателства, за да предприеме законови мерки срещу въпросното лице. Бублански и колегите му не се бяха справили с един-единствен случай отпреди шест години. Ставаше въпрос за известен алкохолик и скандалджия, открит промушен с нож в апартамента си в Берсхамра. Местопрестъплението бе кошмарно — пълно с пръстови отпечатъци и ДНК следи от няколко дузини хора, които през годините бяха пили или участвали в сбивания в жилището. Бублански и колегите му бяха убедени, че убиецът е един от многото познати на жертвата алкохолици, ала въпреки енергичното разследване полицията все още не успяваше да го залови. Разследването на практика бе пратено в архива.
Читать дальше