Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— По дяволите! — рече Кристер Малм без конкретен адресат.

— Седнете — рече Ерика Бергер решително. — Микаел…

Микаел за пореден път разказа какво се бе случило през изминалата нощ. Говореше с монотонен глас и описа как бе открил Даг и Мия на прозаичен журналистически език.

— По дяволите! — повтори Кристер Малм. — Това е пълна лудост.

Емоциите на Малин отново надделяха. Тя се разрида, без дори да се опитва да прикрива сълзите си.

— Извинете ме.

— Аз се чувствам по същия начин — каза Кристер.

Микаел се чудеше защо той не може да се разплаче. Усещаше единствено огромна празнина, сякаш всичките му сетива се бяха притъпили.

— Информацията, с която разполагаме в момента, е ограничена — рече Ерика Бергер. — Трябва да обсъдим две неща. Преди всичко, до отпечатването на материала на Даг Свенсон остават три седмици. Да го спрем ли от печат? Можем ли все още да го публикуваме? Това е едно на ръка. Има още един въпрос обаче, който с Микаел обсъдихме на път към центъра.

— Мотивът за убийствата е неизвестен — рече Микаел. — Може да става въпрос за нещо, свързано с личния живот на Даг и Мия, или да е дело на някой луд. Но не бива да изключваме възможността убийствата да са свързани с тяхната работа.

Край масата настъпи тишина. Накрая Микаел се прокашля.

— Както стана ясно, предстои ни да публикуваме една страшно сериозна история, разобличаваща лица, които най-малко от всичко искат имената им да бъдат свързвани с подобни обстоятелства. Даг започна да се среща с въпросните лица преди две седмици. Мисълта ми е, че някой от тях…

— Чакай малко — рече Малин Ериксон. — Ние смятаме да разобличим трима полицаи, един от които работи в Сепо и един — в Отдела за сексуални престъпления, неколцина адвокати, един прокурор и един съдия, както и двама-трима перверзни журналисти. Да не би да искате да кажете, че някой от тях е извършил двойно убийство, за да спре излизането на книгата?

— Не, не знам — рече Микаел замислено. — Те определено има какво да губят, ала чисто импулсивно смятам, че трябва да са абсолютни глупаци, ако мислят, че могат да попречат на публикуването на историята, като убият журналиста. Но ние разобличаваме и няколко сутеньори и макар да използваме фиктивни имена, то едва ли е трудно човек да се досети за кого става въпрос. Някои от тях имат минали присъди за упражняване на насилие.

— Окей — рече Кристер. — Според думите ти убийствата са жива екзекуция. Ако съм разбрал правилно, в материала на Даг се говори за не особено умни типове. Способни ли са да извършат двойно убийство и да им се размине?

— Колко умен трябва да си, за да изстреляш четири куршума? — попита Малин.

— В момента говорим наизуст. Не знаем каквото и да било със сигурност — прекъсна ги Ерика Бергер. — Но трябва да си зададем въпроса дали статиите на Даг или дисертацията на Мия са причината за убийствата. Защото, ако е така, то ще трябва да засилим сигурността в редакцията.

— Има и трети въпрос — допълни Малин. — Трябва ли да предадем имената, с които разполагаме, на полицията? Ти какво им каза нощес?

— Отговорих на всичките им въпроси. Разказах им върху какво работи Даг, но те не поискаха повече подробности, така че не съм споменавал имена.

— Може би трябва да го направим — рече Ерика Бергер.

— Не съм съвсем съгласен — отвърна Микаел. — Бихме могли да им дадем списък, ала какво ще правим, ако започнат да ни разпитват откъде разполагаме с имената? Нямаме право да назоваваме източници, които искат да останат анонимни. Какъвто е случаят с повечето от момичетата, разговаряли с Мия.

— Дяволски объркана история — рече Ерика. — Така се връщаме на първия въпрос — да публикуваме ли?

Микаел вдигна ръка.

— Почакайте. Можем да го подложим на гласуване, но аз си оставам отговорен редактор и за първи път смятам да взема еднолично решение. Отговорът е не. Не можем да публикуваме следващия брой. Не можем да продължим по първоначалния план.

Около масата отново настъпи тишина.

— Много бих искал да публикуваме материалите, но вероятно ще се наложи да променим доста неща. Даг и Мия разполагаха с документацията, а и историята се основаваше на факта, че Мия възнамеряваше да предаде на полицията лицата, които смятахме да разобличим. Тя бе експерт по въпроса. Можем ли да твърдим същото за себе си?

Външната врата се отвори с трясък и Хенри Кортез се появи на прага.

— Даг и Мия ли са жертвите? — попита той задъхано.

Всички кимнаха.