Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Всички в сградата бяха чули стрелбата. Куршумите бяха изстреляни през по-малко от пет секунди. Седемдесетгодишният мъж с кафявия халат живееше най-близо до жертвите. Той беше пенсиониран майор от бреговата артилерия. Веднага след втория изстрел бе станал от дивана пред телевизора и бе излязъл на площадката. Като се има предвид, че имаше проблем с краката и трудно се изправяше, той самият преценяваше, че бяха изминали около трийсет секунди, преди да отвори вратата на апартамента си. Нито той, нито някой от останалите обитатели бе видял извършителя.

Според преценката на съседите Микаел бе пристигнал пред апартамента по-малко от две минути след стрелбата.

Докато Микаел и Аника са приближавали входа, докато са паркирали колата и са разговаряли, са изминали трийсетина секунди. Микаел е пресякъл до отсрещния тротоар и се е изкачил по стълбите за около 30–40 секунди. През това време извършителят на двойното убийство бе успял да напусне жилището, да слезе по стълбите, да хвърли оръжието на приземния етаж, да напусне сградата и да изчезне от полезрението им още преди Аника да спре. И то без нито един човек да го види.

Всички смятаха, че Микаел и Аника трябва да са го изпуснали за секунди.

На криминален инспектор Анита Нюберг, каза си Микаел, сигурно й минаваше мисълта, че има вероятност именно той да е извършителят — просто след убийствата да е слязъл един етаж надолу и да се е престорил пред събралите се съседи, че току-що пристига на мястото. Микаел обаче имаше алиби, потвърдено от сестра му, и можеше да даде рационално обяснение на заниманията си тази вечер по часове и минути. Те, включително телефонния разговор с Даг Свенсон, можеха да бъдат потвърдени от голям брой членове на семейство Джианини.

Накрая Аника се ядоса. Микаел им бе помогнал всячески. Той очевидно бе уморен и не се чувстваше добре. Време бе да приключват и да го пуснат да се прибере. Тя напомни, че е адвокат на брат си и че той има определени права, дадени му от Господ или най-малкото от конституцията.

Когато излязоха на улицата, постояха мълчаливо до колата на Аника.

— Прибери се вкъщи и поспи — рече тя.

Микаел поклати глава.

— Трябва да отида у Ерика — рече той. — Тя също ги познаваше. Не мога просто да й го съобщя по телефона, а не искам да се събуди и да разбере за случилото се от новините.

Аника Джианини се поколеба за миг, ала си даде сметка, че брат й има право.

— Значи отиваме към Салтшьобаден — рече тя.

— Имаш ли сили?

— За какво са сестрите иначе?

— Ако ме откараш до центъра на Нака, мога да си хвана такси или да изчакам някой автобус.

— Глупости. Скачай в колата, ще те откарам.

Аника Джианини очевидно също бе уморена и Микаел успя да я убеди да не кара още един час до залива Ленеща, а да го остави в центъра на Нака. Целуна я по бузата, благодари й за подкрепата през цялата нощ и я изчака да обърне колата и да изчезне в посока към вкъщи, преди да си извика такси.

Микаел Блумквист не бе ходил до Салтшьобаден близо две години. Беше гостувал на Ерика и съпруга й няколко пъти, което смяташе за недостатъчно.

Микаел нямаше никаква представа как се развиват семейните отношения между Ерика и Грегер. Познаваше я от осемдесетте години на миналия век и възнамеряваше да продължи да поддържа интимни отношения с нея, докато не остарее толкова, че да не може да се изправи от инвалидната количка. Бяха прекратили връзката си само за един кратък период в края на осемдесетте, след като и двамата сключиха брак. Това прекъсване на отношенията им продължи близо година, след което изневериха на половинките си.

За Микаел историята приключи с развод. От своя страна Грегер Бакман, съпругът на Ерика, реши, че подобна дългогодишна страст вероятно е много силна и че не може да се надява каквито и да било обществени или морални правила да задържат единия надалеч от леглото на другия. Обясни също, че няма да рискува да загуби Ерика по начина, по който Микаел бе загубил съпругата си.

Когато Ерика му призна за изневярата си, Грегер почука на вратата на Микаел Блумквист. Микаел очакваше посещението му със страх — чувстваше се като пълен гадняр. Ала вместо да го удари по мутрата, Грегер Бакман му предложи да излязат и да пообиколят заведенията. Минаха през три кръчми в Сьодермалм, преди да се напият достатъчно, за да подхванат сериозен разговор. Проведоха го на една пейка в парка при площад Мариаторет по изгрев-слънце.