Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— По дяволите! Това е лудост.

— Откъде разбра? — зачуди се Микаел.

— Бях излязъл с приятелката си и го чухме по таксиметровото радио на път към вкъщи. Полицията искаше да получи информация за коли с маршрути до техния адрес. Така че веднага дойдох в редакцията.

Хенри Кортез изглеждаше толкова разтърсен, че Ерика стана и го прегърна, преди да го помоли да седне. След това се върна към дискусията.

— Мисля, че Даг би искал да публикуваме материала му.

— Аз смятам, че трябва да го сторим — съгласи се Микаел. — Особено що се отнася до книгата. Но при сегашната ситуация ще трябва да го отложим малко.

— Какво ще правим тогава? — попита Малин. — Не става въпрос само за една статия, която трябва да се смени — броят беше тематичен. Налага се да преработим целия вестник.

Ерика помълча известно време. След това по устните й се разля първата предизвикателна усмивка за деня.

— Да не би да си правеше планове да почиваш по Великден, Малин? — зачуди се тя. — Забрави. Ще постъпим по следния начин… Ти, Малин, аз и Кристер ще седнем заедно и ще планираме целия брой, без нито една от статиите на Даг Свенсон. Ще видим дали не можем да използваме някои от текстовете, предвидени за юни.

— Разполагам с окончателния вариант на девет от дванайсет глави и с предпоследния вариант на десета и единайсета глава. Даг трябваше да ми изпрати и техния окончателен вариант по електронната поща. Ще проверя дали го е сторил. От последната глава обаче нямам почти нищо, а именно тя трябваше да съдържа обобщение и изводи.

— Вие двамата обсъдихте ли всички глави?

— Знам какво възнамеряваше да напише в нея, ако това имаш предвид.

— Добре, ти ще работиш с текстовете му — и с книгата, и със статиите. Искам да знам какво липсва и дали ще успеем да довършим това, което Даг не успя да ни изпрати. Можеш ли да ми представиш обективна преценка до края на деня?

Микаел кимна.

— Освен това искам да помислиш какво да кажем на полицията. Кои факти са безобидни и с кои бихме разкрили източниците си. Никой от редакцията не бива да споменава каквото и да било без твоето одобрение.

— Звучи добре — рече Микаел.

— Наистина ли смяташ, че историята на Даг може да е причина за убийствата?

— Или дисертацията на Мия… Не знам. Но не можем да отхвърлим тази вероятност.

Ерика Бергер се замисли за миг.

— Не, не можем. Ти ще отговаряш за него.

— За кое?

— За разследването.

— Кое разследване?

— Нашето разследване, по дяволите! — Ерика Бергер внезапно повиши глас. — Даг Свенсон беше журналист и работеше за „Милениум“. Искам да знам дали работата му е причина за убийствата. Затова ще разнищим случилото се. Това е твоя работа. Като за начало можеш да прегледаш целия предоставен ни от Даг Свенсон материал и да помислиш кое точно би могло да е мотив за убийство.

Тя погледна към Малин Ериксон.

— Малин, ако ми помогнеш да нахвърляме целия нов брой днес, с Кристер ще свършим черната работа. Но ти си работила много с Даг Свенсон и с останалите текстове от тематичния брой. Затова искам да наблюдаваш развитието на разследването заедно с Микаел.

Малин Ериксон кимна.

— Хенри… Можеш ли да работиш днес?

— Естествено.

— Започни да звъниш на останалите съдружници на „Милениум“, за да им съобщиш за случилото се. След това ще трябва да се обадиш в полицията и да разбереш какво следва оттук нататък. Попитай дали са насрочили пресконференция и т.н. Трябва да сме добре информирани.

— Добре. Първо ще позвъня на колегите, след това ще се прибера вкъщи да взема душ и да закуся. Ще се върна след четирийсет и пет минути, освен ако не реша да отида направо в участъка на Кунгсхолмен.

— Ще поддържаме контакт през целия ден.

Край масата настъпи кратка тишина.

— Окей — рече Микаел накрая. — Приключихме ли?

— Мисля, че да — отвърна му Ерика. — Бързаш ли?

— Да. Трябва да проведа един разговор.

Хариет Вангер закусваше с кафе и препечена филийка с кашкавал и портокалово сладко на остъклената веранда в къщата на Хенрик Вангер в Хедебю, когато мобилният й телефон иззвъня. Тя отговори, без да погледне дисплея.

— Добро утро, Хариет — поздрави я Микаел Блумквист.

— Не вярвам на ушите си. Не мислех, че си от хората, които стават преди осем.

— Права си, освен ако изобщо не съм си лягал, какъвто бе случаят тази нощ.

— Случило ли се е нещо?

— Гледала ли си новините?

Микаел й разказа накратко за събитията от изминалата нощ.