Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Никого не съм пускал вътре — съобщи мъжът.

— Добре — рекоха Микаел и Мортенсон.

— По стълбището има кървави следи — рече полицай Магнусон.

Всички се загледаха към отпечатъците от стъпки. Микаел погледна италианските си мокасини.

— Мисля, че са мои — рече той. — Аз бях в апартамента. Има доста кръв.

Мортенсон погледна изпитателно Микаел. Използва химикалка, за да побутне вратата на апартамента, и установи наличието на още кървави следи в коридора.

— Надясно. Тялото на Даг Свенсон е в кухнята, а това на Мия Бергман — в спалнята.

Мортенсон огледа набързо апартамента и излезе само след няколко секунди. Обади се по радиото и поиска подкрепление. Линейката пристигна, докато още говореше. Мортенсон им даде знак да спрат и същевременно прекрати разговора.

— Има двама пострадали. Доколкото видях, не могат да бъдат спасени. Ще бъде ли възможно само един от вас да погледне, като внимава да не замърси мястото на престъплението?

Бързо се разбра, че персоналът на Спешна помощ е дошъл напразно. Дежурният лекар констатира, че няма смисъл телата да бъдат транспортирани до болнично заведение за реанимация. Прецени, че няма никаква надежда. Микаел изведнъж почувства, че страшно му се повдига, и се обърна към Мортенсон.

— Ще изляза. Имам нужда от чист въздух.

— За жалост не мога да ви пусна.

— Няма страшно — каза Микаел. — Ще съм на площадката пред входа.

— Бихте ли се легитимирали?

Микаел измъкна портмонето си и го постави в ръката на Мортенсон. След това се обърна и без да каже дума, слезе долу и седна на площадката пред къщата, където Аника все още го чакаше заедно с полицай Улссон. Тя седна до него.

— Мике, какво се е случило? — попита Аника.

— Двама души, които страшно много харесвах, са убити. Даг Свенсон и Мия Бергман. Неговия ръкопис исках да прочетеш.

Аника Джианини си даде сметка, че моментът не е подходящ за задаване на въпроси. Вместо това прегърна брат си през рамо и двамата останаха да седят така, докато полицейските коли продължиха да прииждат. Няколко любопитни нощни птици вече се бяха събрали на тротоара от другата страна на улицата. Микаел ги наблюдаваше мълчаливо, докато полицаите започнаха да ограждат района. С това бе поставено началото на разследването на убийствата.

Малко след три часа сутринта Микаел и Аника получиха разрешение да напуснат полицейското управление. Бяха прекарали един час в колата пред жилищната сграда в Еншеде, докато чакаха пристигането на дежурния прокурор, който трябваше да ръководи предварителния оглед. След това поради факта, че Микаел бе добър приятел на жертвите и че именно той ги бе открил и подал сигнал за случилото се, ги помолиха да последват полицаите до управлението на Кунгсхолмен, за да подпомогнат разследването, както се казва.

Там трябваше доста да почакат, преди да бъдат разпитани от дежурен комисар Анита Нюберг. Тя имаше руса коса с цвят на ръж и приличаше на тийнейджърка.

„Започвам да остарявам“ — помисли си Микаел.

Към три и половина сутринта изпи толкова много чаши воднисто шварц кафе, че изтрезня напълно и започна да му се гади. Дори се наложи внезапно да прекъсне разпита, за да отиде да повърне в тоалетната. Не можеше да прогони от съзнанието си спомена за обезобразеното лице на Мия Бергман. Изпи няколко чаши вода и неколкократно изплакна лицето си, преди да се върне в залата за разпити. Опита се да си събере мислите и да отговаря колкото се може по-изчерпателно на въпросите на Анита Нюберг.

— Даг Свенсон и Мия Бергман имаха ли някакви врагове?

— Не, поне аз не знам.

— Получавали ли са заплахи?

— Не, доколкото ми е известно.

— Как бихте определили отношенията им?

— Изглежда, се обичаха. Веднъж споделиха, че възнамеряват да създадат деца, след като Мия защити дисертацията си.

— Използваха ли наркотици?

— Нямам никаква представа. Не мисля, а дори да е било така, едва ли са употребявали нещо по-силно от някоя и друга цигара с марихуана при специални случаи.

— Защо сте се отбили у тях толкова късно вечерта?

Микаел обясни обстоятелствата около посещението си.

— Не беше ли необичайно да ги посещавате толкова късно вечерта?

— Да. Разбира се. За първи път го правех.

— Как се запознахте с тях?

— Във връзка с работата.

Микаел се залови да обяснява надълго и широко.

Въпросите, които целяха да установят кой къде се е намирал по време на убийствата, не спираха да се сипят.