Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Да… Но слушай сега. Аз съм чак в Ленеща. Ще остана тук още малко и след това ще тръгна към центъра. Няма да се отклоня кой знае колко, ако мина през Еншеде. Не е проблем да се отбия у вас на път към вкъщи и да ги взема. Добре ли е, ако дойда към единайсет?

Даг Свенсон нямаше нищо против.

— Не мисля, че второто, което имам да ти казвам, ще ти хареса.

— Давай.

— Попаднах на нещо, което ми се иска да успея да проверя, преди книгата да влезе в печатница.

— Добре. За какво остава въпрос?

— За Зала, със З.

— Какво е Зала?

— Зала е гангстер, вероятно от Източна Европа, например Полша. Споменах името му в имейл до теб миналата седмица.

— Съжалявам, забравил съм.

— Името му изниква тук-там в материала. Хората, изглежда, ужасно се боят от него и никой не иска да говори.

— А, да.

— Преди няколко дни отново попаднах на него. Мисля, че се намира в Швеция и че името му трябва да бъде включено в списъка с мъже, възползващи се от услугите на проститутки, в глава седма.

— Даг, не може да започнеш да вадиш нова информация три седмици преди отпечатването на книгата.

— Знам. Но това е нещо като неочакван обрат. Говорих с един полицай, който също е чувал за Зала и… Мисля, че ще е полезно да отделя няколко дни следващата седмица, за да го проверя.

— Защо? Текстът ти е пълен с гадняри.

— Този изглежда особено голям. Никой не знае със сигурност кой е. Имам чувството, че ще спечелим, ако се поровим още малко.

— Човек никога не трябва да подценява усещанията си — рече Микаел. — Но честно казано… вече е твърде късно да променяме крайния срок. Печатницата е запазена и книгата трябва да излезе едновременно с броя на „Милениум“.

— Знам — отвърна Даг Свенсон обезсърчено.

Мия Бергман точно бе сварила кана кафе и го бе изляла в термоса, когато на вратата се позвъни. Беше малко след девет часа. Даг Свенсон бе най-близо и тъй като мислеше, че Микаел Блумквист е подранил, отвори, без да погледне през шпионката. Вместо Микаел Блумквист обаче пред него стоеше дребно, крехко като кукла момиче, което приличаше на тийнейджърка.

— Търся Даг Свенсон и Мия Бергман — рече момичето.

— Аз съм Даг Свенсон — отвърна той.

— Искам да говоря с вас.

Даг механично погледна часовника си. Мия Бергман излезе в коридора и изпълнена с любопитство, застана зад партньора си.

— Не е ли малко късно за посещения? — попита Даг.

Момичето го наблюдаваше търпеливо и мълчаливо.

— За какво искаш да говорим? — зачуди се той.

— За книгата, която смяташ да публикуваш в „Милениум“.

Даг и Мия се спогледаха.

— Коя си ти?

— Проблемът ме интересува. Може ли да вляза, или ще говорим на стълбите?

Даг Свенсон се поколеба за миг. Момичето без съмнение му беше напълно непознато, а и бе доста късно за посещения. От друга страна, младата жена не изглеждаше опасна, за да й затвори вратата. Насочи я към масата в дневната.

— Искате ли кафе? — попита Мия.

Даг погледна ядосано приятелката си.

— Какво ще кажете да ни отговорите на въпроса коя сте? — рече той.

— Да, благодаря. За кафето. Казвам се Лисбет Саландер.

Мия вдигна рамене и отвори термоса. Вече бе извадила чаши в очакване на Микаел Блумквист.

— Какво те кара да мислиш, че смятам да издавам книга в „Милениум?“ — попита Даг Свенсон.

Изведнъж го обзе силно съмнение. Момичето обаче го игнорира и вместо това погледна към Мия Бергман. Направи гримаса, която можеше да се тълкува като усмивка.

— Интересна дисертация — рече тя.

Мия Бергман се удиви.

— Откъде знаете за дисертацията ми?

— Случайно попаднах на копие от нея — отвърна момичето загадъчно.

Раздразнението на Даг Свенсон се усилваше.

— Сега обаче е време да ми обясните какво искате — настоя той.

Момичето го погледна в очите и той изведнъж забеляза ирисите й. Бяха толкова тъмнокафяви, че очите й изглеждаха гарвановочерни на светлината. Даг осъзна, че грешно е преценил възрастта й — тя беше по-възрастна, отколкото му се стори първоначално.

— Искам да знам защо ходите наоколо и разпитвате за Зала, Александър Зала — рече Лисбет Саландер. — Най-вече искам да разбера с каква точно информация за него разполагате.

Александър Зала, помисли си Даг Свенсон шокирано. Никога преди не бе чувал малкото му име.

Даг Свенсон изгледа внимателно момичето пред себе си. То вдигна кафената чаша и отпи, без да го изпуска от поглед. В очите му нямаше и капка топлина. Изведнъж го обзе леко неприятно чувство.