Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

На ключодържателя й имаше шест ключа. Три от тях бяха типични за всеки собственик на апартамент — един за входната врата, един за жилището и третият — за секретна ключалка. Нито един от тях обаче не пасваше на входната врата на сградата на Лундагатан.

Микаел прегледа бележника страница по страница. Познаваше добре красивия й дребен почерк и почти веднага констатира, че това не е някакъв момичешки таен дневник. Почти три-четвърти от бележника бяха пълни с математически формули. Най-отгоре на първа страница стоеше уравнение, което дори и Микаел познаваше:

(x 3+ y 3) = z 3

Микаел Блумквист никога не бе имал проблеми с математиката — в гимназията имаше отличен по този предмет. Което не означаваше, че е добър математик, а по-скоро, че владее учебния материал. Страниците в бележника на Саландер обаче съдържаха математически писания, които Микаел не разбираше, а и не смяташе да се опитва да разбере. Едно от уравненията се простираше на цели две страници, а краят му бе задраскан и променен. Трудно му бе да определи дали това са сериозни математически формули и изчисления, ала тъй като познаваше специфичните качества на Лисбет Саландер, предположи, че уравненията са верни и със сигурност имат стойност за посветените.

Микаел дълго разлиства бележника. Уравненията му бяха непонятни като китайски йероглифи. Все пак разбра какво се опитваше да докаже тя.

(x 3+ y 3) = z 3

Лисбет се бе впечатлила от загадката на Ферма — класическа теорема, за която дори Микаел бе чувал. Въздъхна дълбоко.

Последната страница от бележника съдържаше още по-кратки и кодирани бележки, които нямаха нищо общо с математиката, въпреки че приличаха на формула.

(Блонди + Маге) = НЕБ

Тези няколко думи бяха неколкократно подчертани и оградени с кръг, но липсваха каквито и да било обяснения. В най-долната част на страницата имаше телефон на фирма за отдаване на автомобили под наем „Авто-Експерт“ в Ескилстуна.

Микаел не се опита да тълкува бележките. Заключи, че просто си е драскала, докато е размишлявала за нещо.

Микаел Блумквист изгаси цигарата, облече си сакото, включи алармата в редакцията и се разходи до автобусния терминал край Слусен, където се качи на автобус до квартала на юпитата край Стекет в Ленеща. Бе поканен на вечеря у сестра си Аника Блумквист, по мъж Джианини, която навършваше четирийсет и две години.

Като за начало на почивните дни и за да успокои опънатите си нерви, Ерика Бергер направи трикилометров интензивен джогинг до вълнолома в Салтшьобаден. През последните месеци бе занемарила заниманията си във фитнес залата, загуби форма и се чувстваше вдървена. На връщане вървя пеш. Съпругът й изнасяше лекция на някаква изложба в Музея на модерното изкуство и щеше да се забави там поне до осем, затова Ерика реши да отвори бутилка хубаво вино, да приготви сауната и да съблазни съпруга си. Това щеше да отклони мислите й от актуалните проблеми, които я тормозеха.

Преди четири дни бе обядвала с изпълнителния директор на една от най-могъщите медийни компании в Швеция. Докато ядяха салатата, той напълно сериозно й заяви намерението си да я назначи като главен редактор на най-големия им дневен вестник. „Управителният съвет обсъди няколко кандидатури и стигна до единодушното решение, че ти си безценен ресурс за нашето издание. Искаме теб.“ Предложението за работа бе придружено от предложение за заплата, в сравнение с която доходите й в „Милениум“ бяха, меко казано, смехотворни.

Поканата й дойде като гръм от ясно небе и я остави без думи. Защо точно аз?

Обясненията му в началото бяха странно неясни, но накрая й каза, че тя е известен, уважаван и доказано способен шеф. Начинът, по който бе успяла да измъкне „Милениум“ от кризата преди две години, бил впечатляващ. Освен това Големият дракон 41 41 Прозвище на вестник „Свенска Морон-Постен“, един от най-големите ежедневници в Швеция. — Б.пр. имал нужда от свежа кръв. И наистина, вестникът беше толкова остарял, че броят на младите абонати непрекъснато спадаше. Ерика бе известна с острите си нокти и език. Бе предизвикателно и дръзко да назначиш жена, и то феминистка, за главен редактор на най-консервативната институция на мъжка Швеция. Всички бяха на това мнение. Е, почти всички. Основните фигури бяха единодушни по въпроса.

— Но аз не споделям политическата ориентация на вестника.

— На кого му пука? Не си и отявлен противник. Ще си шеф, не политкомисар, а и първа страница се пише от самия живот.