Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Маге Лундин почти бе изкачил стъпалата, когато отново мярна Лисбет Саландер. Видя как тя хвърля нещо, но не успя да реагира, преди правоъгълното паве да го удари отстрани по челото. Ударът не беше особено точен, но камъкът бе доста остър и го поряза. Мъжът усети, че губи опора, и се строполи назад по стъпалата. Успя да се хване за парапета, ала вече бе изгубил още няколко секунди.

Микаел излезе от вцепенението си, когато мъжът изчезна при стълбата, и изкрещя след него да я остави на мира.

Лисбет вече бе преполовила двора, когато чу гласа на Микаел Блумквист. „Какво по дяволите става тук?“ Тя промени посоката си и погледна към него през парапета на площадката. Видя Микаел Блумквист да стои на около три метра под нея в долната част на улицата. Поколеба се за част от секундата, след което отново се затича.

В мига, в който хукна към стълбата, Микаел забеляза как един микробус додж изръмжа от мястото си при входа на блока на Лисбет до колата, която тя се бе опитала да отвори. Превозното средство се откъсна от тротоара и подмина Микаел в посока към Синкенсдам. Микаел успя да мерне някакво лице, ала уличното осветление бе твърде слабо, за да успее да различи регистрационния номер на колата.

Хвърли колеблив поглед към автомобила, но продължи да бяга след преследвача на Лисбет. Настигна го в горния край на стъпалата. Мъжът бе застанал с гръб към Микаел, стоеше напълно неподвижно и се оглеждаше наоколо.

Точно когато Микаел щеше да го стигне, той се обърна и го удари силно с десния си юмрук по лицето. Микаел бе напълно неподготвен. Строполи се по стъпалата с главата надолу.

Лисбет чу сподавения вик на Микаел и почти спря. „Какво по дяволите става?“ След това хвърли бърз поглед през рамо и видя как Маге Лундин, който бе на около 40 метра по-надолу по улицата, се затича към нея. „Той е по-бърз. Ще ме настигне.“

Спря да се колебае, сви наляво и се затича колкото сили имаше към стъпалата, които водеха към терасирания двор между къщите. Там обаче нямаше нито едно подходящо скришно място, затова Лисбет продължи напред и измина разстоянието до следващия ъгъл за време, което би впечатлило дори Каролина Клюфт 40 40 Шведска лекоатлетка, олимпийска шампионка от „Сидни 2006“ и „Атина 2002“ в многобоя. — Б.пр. . После зави надясно, но осъзна, че това е задънена улица, и се обърна на 180 градуса. Точно когато стигна до стената с фронтон на следващата къща, видя Маге Лундин в горния край на стълбата към двора. Продължи напред още няколко метра, като се стараеше да не попадне в полезрението му, и се хвърли с главата напред в един храст рододендрон, който растеше в лехата край къщата.

Чуваше тежките стъпки на Маге Лундин, но не можеше да го види. Лежеше напълно неподвижно в храста, притиснала тяло до стената.

Лундин премина покрай скривалището й и се спря на по-малко от пет метра от нея. Постоя така десетина секунди, преди да продължи да тича напред през двора. Върна се след около минута. Спря се на същото място. Този път остана около половин минута. Лисбет напрегна всичките си мускули, готова веднага да побегне, в случай че бъде открита. Мъжът обаче отново се раздвижи и мина на около два метра от нея. Чу как стъпките му се отдалечават надолу по двора.

Микаел се изправи с мъка на крака. Бе замаян, челюстта и тилът го боляха и усети вкус на кръв в устата от пукнатата си устна. Опита се да направи няколко крачки, но се спъна.

Изкачи се обратно по стъпалата и се огледа. Видя нападателя на Лисбет да бяга стотина метра по-надолу по улицата. Мъжът с конската опашка спря и огледа пространството между къщите, след което продължи да тича по улицата. Микаел се приближи до края на площадката и го проследи с поглед. Мъжът прекоси, тичайки, улица Лундагатан и скочи в микробуса додж, който бе потеглил от входа на блока на Лисбет. Колата веднага изчезна зад ъгъла към Синкенсдам.

Микаел премина бавно по горната част на Лундагатан, като се оглеждаше за Лисбет Саландер. Не я видя никъде. Всъщност наоколо не се мяркаше жива душа и Микаел се удиви колко пуста може да е една стокхолмска улица в три часа сутринта в неделя през март. След малко се върна при входа на жилищния блок на Лисбет в долната част на Лундагатан. Когато подмина колата, при която бе извършено нападението, стъпи на нещо, което се оказа ключодържателят на Лисбет. Когато се наведе, за да го вдигне, забеляза чантата й под автомобила.

Остана дълго на същото място. Чакаше, без да е напълно сигурен как точно трябва да постъпи. Накрая се приближи до входната врата и изпробва ключовете. Нито един не пасна.