Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Името Зала не се споменаваше нито в документа „Сандстрьом“, нито в „Ирина П.“, ала тъй като те двата се намираха в папката „Зала“, Лисбет заключи, че между тях има някаква връзка. Третият и последен документ се казваше именно „Зала“. Той бе кратък и представляваше своеобразен списък.

Според информацията на Даг Свенсон от средата на деветдесетте години нататък името Зала се среща девет пъти във връзка с наркотици, оръжие или проституция. Явно никой не знаеше кой е той, но различни източници го определяха като югославянин, поляк или евентуално чех. Всички данни бяха получени по косвен път; никое от лицата, с които Даг Свенсон бе говорил, не бе срещало лично Зала.

Даг Свенсон бе обсъдил подробно Зала с информатор Г. (Гюлдбрансен?), представяйки тезата, че Зала може би е отговорен за убийството на Ирина П. От материала не ставаше ясно какво смята Г. по този въпрос. За сметка на това обаче се споменаваше, че преди година Зала е бил част от дневния ред по време на срещата със „специализираната група за борба с организираната престъпност“. Въпросното име се бе появявало вече толкова много пъти, че полицията бе започнала да задава въпроси в опит да установи съществува ли Зала, или не.

Доколкото Даг Свенсон бе успял да разбере, Зала се споменаваше за първи път във връзка с обир на брониран автомобил в Йоркелюнга през 1996 година. Тогава престъпниците присвоили 3,3 милиона крони, но обирът им бил извършен толкова непрофесионално, че полицията ги идентифицирала и заловила само след едно денонощие. След още двайсет и четири часа бил извършен и един допълнителен арест — на рецидивиста Сони Ниеминен, член на МК „Свавелшьо“, който според сведенията на органите на реда осигурил използваните по време на обира оръжия. Това му донесло четиригодишно лишаване от свобода.

Седмица след обира на бронирания автомобил през 1996 година полицията арестувала още три лица по обвинение в съучастие. С това общият брой на задържаните ставал осем, като седем от тях отказвали да говорят. Осмият обаче, едва деветнайсетгодишен младеж на име Биргер Нурдман, не издържал на напрежението и се разприказвал по време на полицейския разпит. Процесът завършил с лесна победа за прокурора. В резултат на това (както предполагаше източникът на Даг Свенсон от полицията) Биргер Нурдман бил открит две години по-късно погребан в мина за добив на пясък във Вермланд, след като изчезнал след отпуск.

Според източника Г. полицията подозирала, че Сони Ниеминен е главатар на бандата. Подозирали още, че убийството на Нурдман е поръчано от Сони Ниеминен, ала нямали никакви документирани доказателства. Въпреки това Ниеминен бил считан за особено опасен и безскрупулен. По време на престоя му в пандиза името му се споменавало във връзка с Арийското братство — нацистка затворническа организация, свързана с Братството „Волфпак“, както и с подозрителни мотоциклетни клубове по целия свят и различни прибягващи до насилие нацистки организации като „Шведска съпротива“ и тем подобни.

Вниманието на Лисбет Саландер обаче бе привлечено от нещо съвсем друго. Едно от сведенията, получени от починалия обирджия Биргер Нурдман по време на полицейския разпит, бе, че използваните по време на обира оръжия са били доставени от Ниеминен, който на свой ред ги бил получил от някакъв югославянин на име Сала, когото Нурдман не познаваше.

Даг Свенсон бе заключил, че става въпрос за умело прикриващ се престъпник. Тъй като в регистъра на населението липсваше лице на име Зала, което да може да бъде свързано с него, Даг предполагаше, че името е по-скоро прякор. Възможно беше обаче да става въпрос за особено хитър престъпник, който съзнателно действа под фалшиво име.

Последната точка от списъка съдържаше обобщение на получената от журналиста Сандстрьом информация за Зала. То бе съвсем кратко. Според Даг Свенсон Сандстрьом веднъж разговарял с лице с това име. Предметът на разговора обаче не се подразбираше от бележките.

Саландер изключи компютъра си в четири часа сутринта, настани се в закътаната прозоречна ниша и се загледа към езерото Салтшьон. Поседя така два часа, като пушеше замислено цигара след цигара. Бе принудена да вземе няколко стратегически решения и да направи анализ на последствията.

Съзнаваше, че трябва да открие Зала и веднъж завинаги да разреши проблема им.

В събота вечер, седмица преди Великден Микаел Блумквист посети бивша своя приятелка на улица Слипгатан до кръстовището Хорнстул. Като никога преди бе приел поканата й за купон. Приятелката му вече бе омъжена и съответно нямаше ни най-малко желание за интимно общуване с него, но и тя работеше в областта на медиите, та двамата се поздравяваха при среща. Тя завършваше започнатата най-малко преди десет години книга на тема отношението на медиите към жената и Микаел й помогна с един материал. Това бе причина за поканата.