Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Лисбет Саландер остана скрита в храсталака в продължение на петнайсет минути, като движеше единствено ръката си, за да види колко е часът. Малко след три чу как някаква врата се отваря и затваря. Този звук бе последван от шум от стъпки по посока на стойката за велосипеди.

Когато в двора отново настъпи тишина, тя бавно се изправи на колене и надникна над храстите. Огледа всички краища и ъгли на двора — Маге Лундин го нямаше никъде. Върна се съвсем тихо обратно на улицата, като през цялото време бе готова да се извърти на сто и осемдесет градуса и да побегне. Спря до парапета, огледа Лундагатан и видя Микаел Блумквист да стои пред входа й. Държеше чантата й в ръка.

Лисбет остана напълно неподвижна, скрита зад един уличен стълб, когато погледът на Микаел Блумквист се плъзна по парапета. Не я видя.

Микаел Блумквист остана пред входа й още близо трийсет минути. Тя го наблюдаваше търпеливо и неподвижно, докато накрая той се отказа и тръгна надолу към Синкенсдам. Лисбет изчака още малко, след като той изчезна от полезрението й, после се замисли над случилото си.

„Микаел Блумквист.“

Умът й не можеше да побере как така се бе появил изведнъж от нищото. Нападението като цяло не будеше кой знае колко съмнения.

„Проклетият Карл-Магнус Лундин.“

Маге Лундин се бе срещнал с русия великан, когото тя бе зърнала в компанията на Нилс Бюрман.

„Проклетият перверзен дъртак Нилс Бюрман.“

„Долният боклук е наел някакъв проклет мъжкар да ме подреди. Въпреки че съвсем ясно му разясних последствията.“

Изведнъж я обзе ярост. Беше толкова бясна, че усети вкус на кръв в устата си. Трябваше да го накаже.

Микаел Блумквист взе червената си химикалка и изписа в полето на ръкописа на Даг Свенсон ограден с кръг въпросителен знак и думите „бележка под линия“. Искаше към въпросното твърдение да бъде отбелязан източник.

Беше сряда, вечерта преди Велики четвъртък. Моника Нилсон бе в чужбина. Лоти Карим беше заминала на планина със съпруга си. Хенри Кортез остана на работа, за да отговаря на телефона в продължение на няколко часа, ала после Микаел го изпрати да си ходи, защото никой не звънеше, а и самият той така или иначе щеше да бъде в редакцията. Хенри се понесе с щастлива усмивка към дома на последната си приятелка.

Даг Свенсон не се бе появявал днес. Микаел седеше сам и работеше над ръкописа му. Книгата щеше да съдържа дванайсет глави, разположени на 290 страници. Така бяха решили. Даг Свенсон му представи окончателния вариант на девет от главите, а Микаел Блумквист прегледа всяка дума и му върна текста, като отбеляза кои места трябва да бъдат пояснени и кои — формулирани по друг начин.

Всъщност Микаел смяташе Даг Свенсон за много способен журналист и редакторската му работа се свеждаше до дребни бележки в полето. Трябваше да се напрегне, за да намери за какво да се хване. През седмиците, в които купчината на ръкописа растеше върху бюрото на Микаел, с Даг Свенсон не бяха постигнали съгласие само по отношение на една страница текст, който Микаел искаше да махне, а Даг твърдо държеше да запази. Ала това бяха дреболии.

Накратко казано, „Милениум“ разполагаше със страхотна книга, която скоро щеше да замине за печатницата. Микаел не се съмняваше, че издаването й ще доведе до появата на драматични заглавия. Даг Свенсон толкова безмилостно разобличаваше мъжете, които купуваха секс, и текстът му бе толкова издържан, че човек нямаше как да не забележи порочността на самата система. Това беше авторският му принос. Останалото бяха представените от него факти, които изграждаха ядрото на книгата. Ставаше дума за журналистическо разследване от най-висока класа.

През изминалите месеци Микаел научи три неща за Даг — че е съвестен журналист, умее да се аргументира и не се впуска в мрачната реторика, която разводнява много други репортажи на социална тематика. Книгата не беше просто репортаж — тя слагаше началото на война. Микаел се усмихна. Даг Свенсон бе с около петнайсет години по-млад от него, ала притежаваше същата страст, с която някога самият Микаел бе тръгнал на война срещу некадърните икономически журналисти и бе написал скандална книга. Все още имаше редакционни колегии, които не му бяха простили за нея.