Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Проучването му се отнасяше до един простичък въпрос. Бе изровил стратегията за постигане на равенство между половете на Шведската телеграфна агенция, „Дагенс Нюхетер“, „Рапорт“ 37 37 Новинарска емисия на националната телевизия в Швеция. — Б.пр. и няколко други медии — стратегия, с която те се фукаха, и след това провери колко мъже и колко жени участват в управлението на по-високо ниво от редакционен секретар. Резултатът беше срамен. Изпълнителен директор — мъж. Председател на управителния съвет — мъж. Завеждащ „Международни отношения“ — мъж. Главен редактор — мъж… И така нататък до първото име на жена. Това бяха обикновено изключения, като Кристина Ютерстрьом или Амелия Адамо 38 38 Кристина Ютерстрьом — шведска журналистка, главен редактор на „Дагенс Нюхетер“ от 1982 до 1995 г. и на „Експресен“ от 1995 до 1996 г. Амелия Адамо — известна шведска журналистка и главен редактор на различни списания. — Б.пр. .

Партито бе частно, а гостите бяха главно хора, които по един или друг начин й бяха помогнали за книгата.

Получи се весела вечер с хубава храна и разтоварващо бъбрене. Микаел бе мислил да се прибере сравнително рано, ала повечето от присъстващите бяха стари познати, които рядко виждаше. Освен това никой от компанията не се впусна в приказки за аферата „Венерстрьом“. Събитието се проточи и гостите си тръгнаха чак към два часа в неделя сутринта. Вървяха заедно до улица Лонгхолмсгатан, след което се разделиха.

Микаел видя как късният автобус го подмина, преди да успее да стигне до спирката. Нощта бе прохладна и той реши да се прибере пеш, вместо да чака следващия автобус. Продължи по улица Хьогалидсгатан до църквата. След това свърна по Лундагатан, което веднага събуди стари спомени.

През декември миналата година Микаел си бе обещал да престане да идва тук с напразната надежда да види Лисбет Саландер и до този момент оставаше верен на обещанието си. Сега спря на отсрещния тротоар срещу входа на жилищния й блок. Усети импулс да пресече улицата и да пробва да позвъни на вратата й, ала осъзна колко безумно е да се надява тя внезапно да се появи отново и, което бе още по-малко вероятно, да иска да говори с него.

Накрая сви рамене и продължи към Синкенсдам 39 39 Район в Централен Стокхолм. — Б.пр. . Успя да извърви още шейсетина метра, когато чу някакъв шум, погледна назад и усети как сърцето му прескача един удар. Трудно можеше да сбърка кльощавото й тяло. Лисбет Саландер току-що бе излязла на улицата. Тя тръгна в обратна посока и се спря до паркиран автомобил.

Микаел отвори уста, за да я извика, но думите му заседнаха в гърлото. В този момент видя как някаква фигура излиза от една от спрелите до тротоара коли. Мъж, който тихомълком се приближи до Лисбет. Доколкото Микаел можа да види, бе висок, доста пълен в областта на корема и косата му бе хваната на конска опашка.

Лисбет Саландер чу шум и мярна някакво движение с крайчеца на окото си точно в момента, когато се канеше да пъхне ключа във вратата на своята виненочервена хонда. Мъжът се приближи до нея от едната й страна и тя успя да се обърне с лице към него само секунда преди да я достигне. Веднага го идентифицира като Карл-Магнус Лундин, Маге, 36-годишен, член на МК „Свавелшьо“, който няколко дни по-рано се бе срещнал с русия великан в кафене „Блумберг“.

Лисбет прецени, че тежи около 120 кг. Освен това й се стори агресивен. Затова използва ключовете като бокс и без да се колебае, с едно светкавично движение, му нанесе дълбока рана от основата на носа до ухото. Мъжът си пое дълбоко въздух, а Лисбет Саландер потъна сякаш вдън земя.

Микаел Блумквист видя как Лисбет Саландер замахва с юмрук. В мига, в който уцели нападателя си, тя се хвърли на земята и се претърколи под колата.

Лисбет се появи от другата страна на автомобила след няколко секунди, готова да се отбранява или да бяга. Погледна врага в очите над предния капак на колата и веднага реши да прибегне до втория вариант. Бузата му кървеше. Преди дори да успее да я фокусира с поглед, тя вече бе пресякла улица Лундагатан и продължаваше към църквата „Хьогалидсшюркан“.

Микаел стоеше като парализиран със зяпнала уста, когато нападателят внезапно се затича след Лисбет Саландер. Приличаше на танк, подгонил играчка.

Лисбет изтича по стълбите към горната част на Лундагатан, като вземаше по две стъпала наведнъж. Когато стигна горния край, хвърли бърз поглед през рамо и видя как преследвачът й стъпва на първото стъпало. „Бърз е.“ За малко да се спъне, но в последния момент забеляза триъгълниците на дирекция „Пътища“ и купчините с пясък. Улицата бе разкопана.