Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Мъжът пропусна да го спомене, но и класовата й принадлежност определено бе от значение. Ерика имаше нужния произход.

Тя му отвърна, че на пръв поглед предложението е примамливо, но не може да му отговори веднага. Трябваше да обмисли всичко внимателно, затова се разбраха да му съобщи решението си в най-скоро време. Изпълнителният директор й каза още, че ако се колебае заради заплатата, то позицията й позволява да се договори за по-висока сума. В добавка ще получи и изключителен „златен парашут“. „Време е да започнеш да мислиш за пенсионното си осигуряване.“

Скоро щеше да навърши 45. Трудните години като начинаещ журналист, когато работеше главно по заместване, бяха зад гърба й. Бе създала „Милениум“ и бе станала главен редактор благодарение на личните си качества. Мигът, в който трябваше да вдигне слушалката и да отговори с „да“ или „не“, приближаваше неумолимо, а тя все още не знаеше как да постъпи. През изминалата седмица на няколко пъти бе мислила да обсъди въпроса с Микаел Блумквист, но така и не посмя. Имаше чувството, че го е подвела, и съвестта я гризеше.

Недостатъците на предложението бяха очевидни. Ако приемеше, това би означавало край на партньорството й с Микаел. Той никога нямаше да я последва в Големия дракон, колкото й съблазнителна оферта да му направеше. Нямаше нужда от пари, а и ужасно му допадаше да може да работи върху текстовете си спокойно и колкото време пожелае.

На Ерика й харесваше да работи като главен редактор на „Милениум“. Този пост й донесе журналистически статус, който до известна степен й се струваше незаслужен, защото тя само редактираше новините, а не ги създаваше. Писането не беше лъжица за нейната уста — не смяташе, че умее да пише добре. За сметка на това я биваше да говори по радио или телевизия и преди всичко бе блестящ редактор. А и практическата работа, свързана с поста на главен редактор на „Милениум“, й харесваше.

Но Ерика Бергер се изкушаваше. Не толкова от заплатата, колкото от факта, че предлаганото назначение със сигурност би я превърнало в един от най-могъщите играчи в медийния бранш. „Такова предложение се прави само веднъж“ — бе казал изпълнителният директор.

Някъде след „Гранд Хотел“ в Салтшьобаден с отчаяние осъзна, че не може да откаже. Ужасяваше се от мига, в който щеше да бъде принудена да съобщи новината на Микаел Блумквист.

Както обикновено, вечерята у семейство Джианини бе съпътствана от лек хаос. Аника имаше две деца — Моника на 13 и Джени на 10. Съпругът й, Енрико Джианини, който беше шеф за Скандинавския полуостров на международна компания за биотехника, имаше едно дете от предишен брак, шестнайсетгодишния Антонио. Останалите гости бяха майката на Енрико, Антония, и брат му Пиетро със съпругата си Ева-Лота и децата им Петер и Никола. Сестрата на Енрико Марчела също живееше в квартала с четирите си деца. На вечерята бяха поканени и леля Анджелина, която роднините смятаха за напълно луда или във всеки случай за доста ексцентрична. Тя бе довела и новия си приятел.

Така че край щедро отрупаната маса цареше пълен хаос. Разговорът бе шумна смесица от шведски и италиански, които на моменти звучаха едновременно. Принос за мъчителната ситуация имаше и Анджелина, която през цялата вечер обсъждаше факта, че Микаел все още е ерген, и дори му предложи няколко подходящи кандидатури измежду дъщерите на нейните познати. Накрая Микаел й обясни, че с удоволствие би се оженил, но любовницата му за жалост е семейна. Това накара Анджелина да замълчи за малко.

В седем и половина вечерта мобилният телефон на Микаел иззвъня. Мислеше, че го е изключил, и за малко да пропусне повикването. Все пак успя да изрови слушалката от вътрешния джоб на сакото си, което някой бе сложил на закачалката в антрето. Обаждаше се Даг Свенсон.

— Прекъсвам ли нещо?

— Не точно. На вечеря съм у сестра си, заедно с цяла чета от роднините на мъжа й. Какво има?

— Две неща. Опитах се да се свържа с Кристер Малм, но той така и не ми вдигна.

— С приятеля му са на театър тази вечер.

— По дяволите. Бях обещал да се срещна с него в редакцията утре преди обед и да донеса снимки и илюстрации за книгата. Кристер щеше да ги разгледа през почивните дни. На Мия обаче изведнъж й хрумна, че трябва да замине при родителите си в Даларна за Великден и да им покаже дисертацията си. Тръгваме утре рано сутринта.

— Ясно.

— Снимките са на хартиен носител и няма как да ги изпратя по електронен път. Ще може ли да ти ги дам тази вечер?