Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Името Зала също се оказа задънена улица. Лисбет Саландер прекара по-голямата част от денонощието пред компютъра си с две почивки, в които похапна пица. Компания й правеше единствено половинлитрова бутилка кока-кола.

Откри стотици хора с името Зала — от италиански спортисти до аржентински композитори. Но не намери нищо от онова, което търсеше.

Изпробва и със Залаченко, но отново не попадна на нищо ценно.

Накрая се заклатушка разочарована към спалнята си и спа непробудно дванайсет часа. Събуди се в единайсет сутринта, сложи кафеварката и напълни джакузито. Наля пяна за вана. Изведнъж й се прииска Мими да е тук. Все още не й бе казала къде живее.

Излезе от ваната в дванайсет часа, избърса се с хавлията и облече халата си. След това отново пусна компютъра.

Имената Даг Свенсон и Мия Бергман дадоха по-добър резултат.

С помощта на търсачката „Гугъл“ набързо успя да събере основна информация за това с какво се бяха занимавали те в миналото. Свали копия на няколко от статиите на Даг и откри негова вестникарска снимка. Не остана изненадана, като видя, че това бе мъжът, който придружаваше Микаел Блумквист в „Кварнен“ преди няколко вечери. Вече свързваше името с определено лице и обратното.

Откри повече текстове от или за Мия Бергман. Няколко години по-рано тя бе привлякла общественото внимание към себе си с публикуването на доклад за неравностойното отношение към мъжете и жените в съдилищата — доклад, станал повод за няколко кратки уводни статии и изявления от страна на различни женски организации. Част от въпросните изявления по темата бяха на самата Мия Бергман. Лисбет Саландер ги прочете внимателно. Някои феминистки намираха изводите на Бергман за важни, докато други я критикуваха за това, че „разпространява буржоазни илюзии“. В какво точно обаче се изразяваха тези „буржоазни илюзии“, не ставаше ясно.

В два часа следобед Лисбет включи „Асфикция 1.3“, но вместо да отвори иконата „МикБлум/лаптоп“ избра „МикБлум/офис“. Това бе пътят към настолния компютър на Блумквист в редакцията на „Милениум“. Лисбет знаеше от опит, че служебният му компютър не съдържа ценна информация. Като се изключи фактът, че понякога го използваше за сърфиране в интернет, Микаел работеше предимно на лаптопа си. За сметка на това обаче в качеството си на администратор той имаше достъп до всички компютри в редакцията на „Милениум“. Лисбет бързо откри паролата за вътрешната мрежа на редакцията.

За да може да проникне в останалите компютри, не бе достатъчно да отвори огледалното копие на твърдия диск на Микаел, съхранявано на сървъра в Холандия. Неговият компютър също трябваше да е включен в мрежата. Имаше късмет. Микаел Блумквист явно се намираше на работното си място и компютърът му работеше. Тя изчака десетина минути, но не установи признаци на каквато и да било дейност. Предположи, че го е пуснал вероятно за да посърфира из интернет, след като е отишъл в офиса, и после го е оставил включен, докато върши нещо друго, или пък използва лаптопа си.

Трябваше да действа внимателно. През следващия час Лисбет Саландер проникна последователно във всички компютри и свали електронни писма от Ерика Бергер, Кристер Малм и една непозната за нея служителка на име Малин Ериксон. Накрая откри настолния компютър на Даг Свенсон, който съгласно системната информация представляваше стара версия на „Макинтош Пауър ПС“ само със 750 мегабайта твърд диск. Тоест това бе някакъв забравен сандък, който най-вероятно се използваше като пишеща машина от временни служители. Апаратът бе включен в мрежата, което означаваше, че Даг Свенсон в настоящия момент седи в редакцията на „Милениум“. Лисбет свали съдържанието на електронната му поща и прегледа твърдия му диск. Откри папка, която носеше краткото име „Зала“.

Русият великан беше недоволен и неспокоен. Току-що бе получил в брой 203 000 крони печалба от трите килограма метамфетамини, доставени на Маге Лундин в края на януари. Това бе неочаквано голяма сума и доста добра печалба за няколко часа работа, която се състоеше в получаването на наркотичните вещества от куриера, съхраняването им за известно време, доставянето им на Маге Лундин и инкасирането на петдесет процента от печалбата. Нямаше съмнение, че МК „Свавелшьо“ може да завърта подобен оборот всеки месец, а бандата на Лундин представлява само една от три операционни единици. Другите две се намираха в околностите на Гьотеборг и Малмьо. Заедно трите групировки можеха да му донесат повече от половин милион крони печалба месечно.