Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Съгласно публикация в един вечерен вестник МК „Свавелшьо“ имаше шест или седем членове и дванайсетина последователи. Всички пълноправни членове бяха наказвани за извършване на различни престъпления на почти аматьорско ниво, които в отделни случаи бяха съпроводени с доста насилие. Две от лицата се набиваха на очи. Президент на клуба бе някой си Карл-Магнус Лундин — Маге, който бе представен кратко на интернет страницата на в. „Афтонбладет“ във връзка с полицейска акция срещу клуба. Лундин беше осъждан пет пъти в края на осемдесетте и началото на деветдесетте години на XX век. Три от процесите бяха по обвинения в кражба, търговия с крадена стока и наркотици. Една от присъдите бе за по-груби престъпления, сред които и за нанасяне на тежки телесни повреди. В този случай лежи осемнайсет месеца. Излиза от затвора през 1995 г. и малко след това е обявен за президент на „Лудите ездачи от Теле“, който сега фигурира под името МК „Свавелшьо“.

Вторият по ранг член на клуба според отдела за борба с организираната престъпност бе някой си Сони Ниеминен, трийсет и седем годишен, чието име присъстваше в цели двайсет и три страници от полицейския регистър. Кариерата му започва на шестнайсетгодишна възраст, когато е обвинен в малтретиране и кражба. Поставен е на изпитателен срок и под наблюдение на социални служители. През следващите десет години десет пъти е осъждан за кражба, един път за кражба в особено големи размери, два пъти за отправяне на заплахи, два пъти за престъпления, свързани с наркотици, изнудване, упражняване на насилие срещу служител на реда, два пъти за незаконно притежание на оръжие и един път за същото провинение, но от по-сериозен характер, за шофиране в нетрезво състояние и цели шест пъти за нанасяне на телесни повреди. До 1989 г. е съден по неразбираеми критерии единствено на поставяне на изпитателен срок, глоби и на по един-два месеца престой в затвора. През 89-а обаче изведнъж получава деветмесечна присъда за нанасяне на тежки телесни повреди и грабеж. След като излежава наказанието си, остава няколко месеца на свобода чак до октомври 1990 година, когато участва в сбиване в едно заведение в „Сьодертеле“. Сбиването завършва с непредумишлено убийство и шест години лишаване от свобода. Ниеминен излиза от затвора през 1995 г., вече като приятел на Маге Лундин.

През 1996 г. е арестуван за съучастие във въоръжен грабеж на брониран автомобил за пренос на ценности. Той самият не участва в грабежа, но снабдява трима млади мъже с необходимите за акцията оръжия. Това води до втория му по-продължителен престой в затвора. Осъден е на четири години и излиза през 1999-а. След това като по някакво чудо не попада в ръцете на полицията по обвинение в нови престъпления. Съгласно една вестникарска статия от 2001 година, която не посочваше името му, но съдържаше толкова детайлна информация от биографията му, че човек нямаше как да го сбърка с някой друг, Ниеминен е заподозрян в съучастие в убийството на член на конкурентен незаконен клуб.

Лисбет откри паспортните снимки на Ниеминен и Лундин. Ниеминен имаше невероятно красиво лице, тъмна къдрава коса и страховити очи. Маге Лундин приличаше на пълен идиот. Тя без проблем разпозна в него мъжа от сладкарница „Блумберг“, с когото се бе срещнал русият великан, а в Ниеминен — мъжа, който чакаше в „Макдоналдс“.

С помощта на регистъра на моторните превозни средства Лисбет откри собственика на бялото волво, което караше русият великан. Както се оказа, то принадлежеше на фирма за отдаване на коли под наем „Ауто Експерт“ в Ескилстуна. Лисбет набра телефонния номер на фирмата и разговаря с някой си Рефик Алба, служител във въпросната компания.

— Казвам се Гунила Хансон. Вчера кучето ми бе прегазено от шофьор, който избяга от мястото на злополуката. Проклетникът караше кола, която принадлежи на вашата фирма съгласно регистрационния й номер. Става въпрос за бяло волво.

Тя му продиктува номера.

— Съжалявам.

— Това не стига. Трябва ми името на този боклук, за да мога да му изпратя иск за компенсация.

— Съобщили ли сте в полицията?

— Не, искам да уредим нещата тихо и кротко.

— Съжалявам, но не можем да разкриваме имената на клиентите си, ако няма подадена жалба в полицията.

Лисбет Саландер помръкна. Зачуди се дали е добра фирмена политика да я карат да подава жалба в полицията срещу клиента им, вместо да се опита да разреши проблема по друг начин. Рефик Алба отново изрази съжаление и допълни, че за жалост не може да стори нищо повече. Тя поспори с него още няколко минути, но не получи името на русия великан.