Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Папката съдържаше още написана на ръка бележка, съгласно която с Бюрман се бе свързала някоя си Улрика фон Либенстал от Агенцията за контрол. С нея бяха провели разговор за цялостното състояние на Лисбет. Думите „необходима е психиатрична оценка“ бяха подчертани.

Лисбет сви устни, сложи папките на мястото им и се огледа.

На пръв поглед не откриваше нищо ненормално. Бюрман, изглежда, следваше точно инструкциите й. Прехапа устни. Въпреки това обаче имаше усещането, че нещо не е както трябва.

Стана от стола и се готвеше да загаси настолната лампа на бюрото, когато внезапно застина. Извади отново папките и повторно прегледа съдържанието им. Беше озадачена.

То би трябвало да е доста по-обемно. Преди година имаше обобщение на Агенцията за контрол за развитието й от детска възраст. Този текст сега липсваше. Защо му е на Бюрман да премахва документи от актуален случай? Лисбет се намръщи. Не можеше да измисли добра причина. Освен ако адвокатът не съхраняваше документация на друго място. Плъзна поглед по кантонерката и най-долното чекмедже.

Не носеше със себе си шперц, затова се върна в спалнята на Бюрман и извади връзката ключове от сакото му, което висеше на дървената закачалка. Чекмеджето съдържаше същите предмети като миналата година, към които бе добавена картонена опаковка с нарисуван „Колт 45 Магнум“.

Лисбет си припомни проучването, което бе направила на Бюрман кажи-речи преди две години. Той се занимаваше със стрелба и бе член на клуб. Съгласно обществения регистър притежаваше лиценз за „Колт 45 Магнум“.

Лисбет с неохота установи, че е съвсем нормално да държи чекмеджето заключено.

Това не й харесваше, но не можеше да открие очевидна причина да събуди Бюрман и да го спука от бой.

Мия Бергман се събуди в шест и половина. Долови слабия звук от сутрешния телевизионен блок откъм дневната и усети аромата на прясно сварено кафе. Освен това долови и чукането на клавиши на лаптопа на Даг Свенсон. Усмихна се.

Никога преди не бе виждала Даг да работи толкова усилено по някоя история. „Милениум“ се оказа добра идея. Даг обикновено беше твърде самоуверен, но общуването с Блумквист и Бергер му оказваше положително влияние. Често се прибираше обезсърчен, след като Блумквист му бе посочил някакви недостатъци или разбил на пух и прах някое от разсъжденията му. След това работеше два пъти по-усилено.

Мия се чудеше дали това е подходящият момент да го разсее. Цикълът й закъсняваше с три седмици, но още не беше правила тест за бременност. Чудеше дали не й е дошло времето.

Скоро щеше да навърши трийсет. След по-малко от месец щеше да защити дисертацията си. Доктор Бергман. Отново се усмихна и реши да не споменава нищо на Даг, преди да е напълно сигурна, а може би и докато той не приключи с книгата си и не мине празникът по случай защитата й.

Мия полежа още десет минути, преди да стане от леглото и да отиде в дневната, увита с чаршаф. Даг вдигна глава.

— Няма и седем часа — рече тя.

— Блумквист пак ме критикува — отвърна той.

— Той е доста лош с теб, а? Харесваш го, нали?

Даг Свенсон се облегна назад на дивана и я погледна в очите. След малко кимна.

— „Милениум“ е хубаво място за работа. Говорих с Микаел, когато бяхме в „Кварнен“, преди да ме вземеш онази вечер. Той се чудеше какво смятам да правя след приключването на този проект.

— Аха. И ти какво му каза?

— Че не знам. От доста години се мотая наоколо на свободна практика. Бих искал да имам нещо по-сигурно.

— „Милениум“.

Той кимна.

— Мике опипа почвата и ме попита дали искам да работя на половин ден. При същите условия като Хенри Кортез и Лоти Карим. Получавам работно място в офиса и базов доход от „Милениум“, а останалото мога да припечелвам сам.

— Искаш ли?

— Ако ми направят конкретно предложение, ще се съглася.

— Окей, само че все още няма седем часа, а е събота.

— А? Мислех само да се позанимавам малко с текста.

— Надявах се да се върнеш обратно в леглото и да се позанимаваш с нещо друго.

Тя му се усмихна и отпусна единия край на чаршафа. Той изключи компютъра.

Лисбет Саландер прекара по-голямата част от следващите денонощия пред компютъра си в проучвания. Те бяха разнопосочни, като тя самата невинаги бе съвсем сигурна какво точно търси.

Първият етап от процеса на събиране на данни бе елементарен. Лисбет обобщи накратко историята на мотоциклетен клуб „Свавелшьо“ с помощта на медийния архив. За първи път го споменаваха във вестниците през 1991 г. под името „Лудите ездачи от Теле“, във връзка с полицейска акция в сградата на клуба, който тогава се помещава в едно закрито училище в покрайнините на Сьодертеле. Акцията с проведена след обаждане на притеснени съседи, които чули изстрели от старото училище. Полицията изпраща голям брой служители, които прекратяват запой с бира, прераснал в състезание по стрелба с Ak 4, обявен за откраднат, както се оказва по-късно, през 1980 г. от закрития полк И20 в областта Вестерботен.