Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Понеделник, 14 март — неделя, 20 март

Пътуванията до рехабилитационния център на Холгер Палмгрен край Еставикен отнемаха страшно много време с обществен транспорт, а наемането на автомобил за всяко посещение бе почти също толкова сложно. В средата на март Лисбет Саландер реши да си купи кола и като начало се зае да си осигури място за паркиране.

Разполагаше с такова в гаража под жилищната сграда край площад Мусебаке, но не искаше колата да бъде свързвана по какъвто и да било начин с дома й на улица Фискаргатан. За сметка на това обаче в продължение на няколко години бе чакала ред за получаване на паркомясто в гаража на старото си жилищно сдружение на улица Лундагатан. Затова се обади да провери коя е по ред в момента и установи, че името й е първо в списъка на чакащите и че едно място ще се освободи в началото на другия месец. Чудесно. Лисбет позвъни на Мими и я помоли веднага да подпише договор със сдружението. На следващия ден започна да си търси автомобил.

Имаше достатъчно пари, за да закупи който и да било ролс-ройс с цвят на мандарина или което и да е ферари, но нямаше интерес да притежава набиващ се на очи автомобил. Вместо това посети две автомобилни къщи в Нака и се спря на една четиригодишна виненочервена хонда с автоматични скорости. За неудоволствие на продавача цял час проверява двигателя, след което заради единия принцип свали цената с няколко хилядарки и плати в брой.

След това откара хондата до улица Лундагатан, почука на вратата на Мими и й остави резервните ключове. Мими, разбира се, получи позволение да използва автомобила, когато пожелае, стига да попита предварително. Тъй като мястото в гаража щеше да се освободи чак идния месец, за момента паркираха колата отпред на улицата.

Мими се готвеше да отиде на среща и на кино с една приятелка, за която Лисбет никога не беше чувала. Тъй като Мими си бе сложила силен грим и носеше на врата си нещо ужасно, напомнящо кучешка каишка, Лисбет реши, че срещата е с някоя от любимите й, и затова отхвърли предложението да ги придружи. Нямаше ни най-малко желание да се озове в триъгълник с някоя от дългокраките познати на Мими, която без съмнение беше сексапилна и щеше да я накара да се почувства като идиот. Лисбет имаше работа в центъра и двете отидоха заедно до метростанцията на площад Хьоторет, където се разделиха.

Лисбет се разходи до „ОнОф“ 34 34 Известна верига магазини за електронна и битова техника. — Б.пр. на булевард Свеавеген и успя да се промуши през вратата две минути преди да затворят. Оттам купи тонер за лазерния си принтер и помоли да го извадят от кутията, за да може да събере касетата в раницата си.

Когато излезе от магазина, бе гладна и жадна. Разходи се до площад Стюреплан и съвсем импулсивно реши да седне в кафене „Хедон“, което нито бе чувала, нито посещавала преди. Веднага забеляза адвокат Нилс Бюрман, макар че седеше с гръб към нея. Застана отвън до витрината и се надигна, за да може да наблюдава попечителя си.

Видът на Бюрман не предизвика у нея особено драматични чувства, не изпита нито гняв, нито омраза, нито страх. Лисбет смяташе, че светът определено би бил по-добро място за живеене без Бюрман, но той все още бе жив, защото тя беше решила, че така ще има по-голяма полза от него. Премести поглед върху мъжа срещу Бюрман и облещи очи, когато той се изправи. Клик.

Страшно висок, минимум два метра, и добре сложен. Дори изключително добре сложен. Имаше нежно лице с къса светлоруса брада, но като цяло вдъхваше респект.

Лисбет видя как русият великан се наведе напред и тихо каза няколко думи на Бюрман, който кимна. Стиснаха си ръцете и Бюрман бързо дръпна своята.

Що за птица си ти и каква работа имаш с Бюрман?

Лисбет Саландер бързо се спусна надолу по улицата, застана до входа на магазина за тютюн и заразглежда рекламния анонс на заглавната страница на един вестник. Блондинът излезе от „Хедон“, сви наляво, без да се огледа, и мина на по-малко от трийсет сантиметра зад гърба на Лисбет. Тя му даде петнайсет метра преднина, преди да тръгне след него.

Разходката им не се оказа дълга. Русият великан веднага влезе в метростанцията на улица Биргер Ярл и си купи билет при бариерата. Застана на перона на влаковете, пътуващи в южна посока, закъдето се бе запътила и Лисбет, и се качи на влака към Нуршборг. Слезе при Слусен и се прехвърли на зелената линия към Фаршта, ала напусна метрото още при Сканстул и продължи пеш до кафене „Блумберг“ на улица Йотгатан.