Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Откъде, за Бога, да знам? Аз не говоря китайски. Това е джунджурия, която открих на един битпазар.

— Табакерата е много красива.

— Ами, евтина дреболия. Само че изглеждаше като майсторена за теб. Виното ни свърши. Какво ще кажеш да излезем да изпием по една бира?

— Означава ли това, че трябва да станем от леглото и да се облечем?

— Страхувам се, че да. Ала какъв е смисълът да живееш в Сьодермалм, ако не посещаваш заведенията от време на време.

Лисбет въздъхна.

— Хайде — рече Мириам Ву и докосна украшението на пъпа на Лисбет. — После може отново да се върнем тук.

Лисбет отново въздъхна, стъпи с единия крак на пода и посегна към бикините си.

Даг Свенсон седеше на бюрото, което му бяха предоставили за временно ползване в един от ъглите на редакцията на „Милениум“, когато чу шум откъм ключалката на входната врата. Погледна часовника и осъзна, че е станало девет вечерта. Микаел Блумквист също се изненада, като откри, че редакцията не е пуста.

— Трудим се усърдно и така нататък. Здравей, Мике. Заровил съм се в книгата и не съм усетил как е минало времето. Какво правиш тук?

— Дойдох да взема една книга, която забравих. Добре ли върви?

— Да, не, не… Загубих три седмици в опити да открия проклетия Бьорк от Сепо. Изглежда, е отвлечен от някоя чужда разузнавателна централа. Потънал е вдън земя.

Даг сподели неволите си. Микаел издърпа един стол, седна до него и се замисли за миг.

— Пробвал ли си с лотарийния трик?

— С какво?

— Измисли си някакво име и напиши писмо, с което го уведомяваш, че е спечелил мобилен телефон с джипиес устройство или каквото там решиш. Оформи го така, че да изглежда красиво и достоверно, и го изпрати на адреса му — в този случай до пощенската му кутия. Значи, той е спечелил мобилния телефон, освен това е един от двайсетте човека, които продължават да участват в лотарията за 100 000 крони. Единственото, което трябва да направи, е да се включи в пазарно проучване за различни продукти. Проучването ще отнеме един час и ще бъде извършено от професионалист. След това… Хм.

Даг Свенсон гледаше втренчено Микаел със зяпнала уста.

— Сериозно ли говориш?

— Защо не? Изпробвал си всичко останало, а дори едно покрило се ченге би трябвало да успее да пресметне, че има доста големи шансове да спечели 100 000 крони, ако е един от двайсет избрани.

Даг Свенсон се разсмя с глас.

— Ти не си добре. Това законно ли е?

— Трудно ми е да си представя, че е незаконно да подариш мобилен телефон.

— Дяволите да те вземат, ти не си наред.

Даг Свенсон продължи да се смее. Микаел се поколеба за миг. Всъщност той се бе запътил към вкъщи и рядко ходеше по заведения, но компанията на Даг Свенсон му допадаше.

— Искаш ли да отидем да изпием по бира? — попита спонтанно.

Даг Свенсон погледна часовника.

— Защо не — отвърна той. — С удоволствие. Една бира набързо. Нека само да се обадя на Мия. Тя е навън с няколко момичета и трябва да ме прибере на път за вкъщи.

Отидоха в „Кварнен“ най-вече защото им бе удобно и наблизо. Даг Свенсон се подсмихваше, докато мислено съчиняваше писмото до „Бьорк, Национална служба «Полиция», Отдел по сигурността“. Микаел погледна леко скептично развеселения си колега. Имаха късмет и получиха маса точно до входа. След това си поръчаха по една голяма високоалкохолна бира. Наведоха се един към друг и докато пиеха, разговаряха по проблема, който поглъщаше цялото свободно време на Даг Свенсон за момента.

Микаел не видя Лисбет Саландер, която стоеше на бара с Мириам Ву. Самата Лисбет пристъпи крачка назад, така че Мириам да я скрие от Микаел Блумквист. Наблюдаваше го през рамото на Мими.

За първи път влизаше в заведение, откакто се бе върнала, и, естествено, трябваше да се натъкне на него. Проклетият Кале Блумквист.

Не го беше виждала повече от година.

— Какво не е наред? — попита Мими.

— Нищо — отвърна Лисбет Саландер.

Продължиха да говорят. Или по-точно Мими продължи да разказва една история за някаква лесбийка, която срещнала при пътуването си до Лондон преди няколко години. Ставаше въпрос за посещение в галерия и за ужасно смешната ситуация, в която Мими изпаднала при опита си да свали въпросната дама. Лисбет кимаше от време на време, но както обикновено, изпусна същността на историята.

Установи, че Микаел Блумквист не се е променил особено. Изглеждаше невероятно добре — непринуден и спокоен, но със сериозно изражение на лицето. Микаел слушаше мъжа, който му правеше компания на масата, и кимаше през равни интервали от време. Явно разговорът бе сериозен.