Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Мия Бергман му хвърли бърз поглед.

— Не знаеш ли кой е той? — попита Даг Свенсон.

— Не. Така и не успях да установя самоличността му. За мен той съществува единствено като име, което срещам от време на време. Момичетата, изглежда, ужасно се страхуват от него и отказват да разкажат каквото и да било повече.

Доктор А. Сиварнандан се бе запътил към трапезарията, но спря, когато откри Холгер Палмгрен и Лисбет Саландер. Те седяха наведени над една шахматна дъска. Лисбет идваше веднъж седмично, обикновено в неделя. Пристигаше винаги към три часа и играеше шах с адвоката в продължение на няколко часа. Тръгваше си към осем, когато Палмгрен трябваше да си ляга. Лекарят бе забелязал, че тя в никакъв случай не се държеше уважително с него, нито пък го третираше като болен — даже напротив, двамата май непрекъснато се посдърпваха и тя дори го оставяше да я обслужва, като й носи кафе.

Д-р А. Сиварнандан сбърчи вежди. Не можеше да разбере тази странна девойка, която се определяше като приемна дъщеря на Холгер Палмгрен. Тя имаше особен външен вид и беше изключително подозрителна към околните. Бе абсолютно невъзможно да се шегуваш с нея.

Също толкова невъзможно бе и да водиш обикновен разговор. Веднъж я попита какво работи, но тя му отвърна уклончиво.

Няколко дни след първото си посещение Лисбет се върна с купчина документи, които удостоверяваха създаването на фондация с идеална цел, която да подпомага болничното заведение със средства за рехабилитацията на Холгер Палмгрен. Председател на фондацията бе някакъв адвокат с адрес в Гибралтар. Управителният съвет се състоеше от един член, който също беше адвокат с адрес в Гибралтар, както и от ревизор на име Хюго Свенсон, живеещ в Стокхолм. Фондацията разполагаше с фонд от 2,5 милиона крони, които д-р А. Сиварнандан можеше да използва както намери за добре, но в съответствие с целта на фондацията. Тоест с парите трябваше да бъдат осигурени всички необходими грижи на Холгер Палмгрен. За да може да използва фонда, Сиварнандан трябваше да поръча съответната сума на ревизора, който след това отговаряше за изплащането й.

Доста необичайна, дори уникална система.

Няколко дни Сиварнандан се бе чудил дали в цялата работа няма нещо неетично. Обаче не можа да формулира каквито и да било преки възражения и затова реши да назначи трийсет и девет годишната Йохана Каролина Оскарсон за личен асистент и рехабилитатор на Холгер Палмгрен. Тя беше дипломиран физиотерапевт, държала бе допълнителен изпит по психология и имаше голям опит в областта на рехабилитационните грижи. Формално я назначаваше фондацията и за огромна изненада на Сиварнандан първата й заплата бе изплатена авансово, веднага след подписването на трудовия договор. Все още продължаваше да се чуди дали всичко това не е някакъв абсурден блъф.

Допълнителната рехабилитация даваше резултат. През изминалия месец координацията и цялостното състояние на Холгер Палмгрен се бяха подобрили значително, което се проявяваше и в ежеседмичните му тестове. Сиварнандан се питаше до каква степен подобрението се дължи на терапията и до каква — на Лисбет Саландер. Нямаше никакво съмнение, че Холгер Палмгрен дава всичко от себе си и очаква с нетърпение посещенията й като щастливо дете. Явно му харесваше непрекъснато да пада на шах.

Веднъж и д-р Сиварнандан им бе правил компания. Изиграната партия се оказа доста странна. Холгер Палмгрен играеше с белите фигури и започна със „Сицилианска защита“, като изигра всичко правилно.

Обмисляше дълго и внимателно всеки ход. Каквито и физически увреждания да имаше вследствие на удара, интелектуалните му способности изобщо не бяха пострадали.

Докато играеха, Лисбет Саландер четеше книга на някаква странна тема — калибриране на честотите на радиотелескопи в състояние на безтегловност. Седеше на възглавница, за да й е по-удобно на масата. След като Палмгрен изиграваше хода си, тя вдигаше поглед, преместваше някоя фигура, на пръв поглед съвсем необмислено, след което отново забиваше нос в книгата. Палмгрен се призна за победен на 27-ия ход. Лисбет вдигна очи и със сбърчено чело заразглежда шахматната дъска.

— Не — каза тя накрая. — Имаш шанс за реми.

Палмгрен въздъхна и пет минути се взира във фигурите. Накрая впи поглед в Лисбет Саландер.

— Докажи го.

Тя обърна дъската и започна да играе с неговите фигури. На 39-ия ход бе постигнала реми.