Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

— Какво го очаква в бъдеще?

Доктор А. Сиварнандан разтвори ръце.

— Разполагаш ли с кристално кълбо, което е по-добро от моето? Истината е, че нямам ни най-малка представа. Може да почине от мозъчен кръвоизлив още тази нощ. Но може и да живее сравнително нормално още двайсет години. Не знам. Може да се каже, че всичко зависи от Бог.

— Да приемем, че ще живее още двайсет години.

— Рехабилитацията му беше доста мъчителна и едва през последните няколко месеца успяхме да забележим признаци на подобрение. Преди половин година не можеше да се храни без чужда помощ. А допреди месец не беше в състояние да се изправи от количката, което освен всичко друго се дължи и на факта, че мускулите му са закърнели от дългото лежане. Сега поне може да ходи по малко сам.

— Ще се подобри ли още?

— Да. И то значително. Първата стъпка бе най-трудна. Сега забелязваме напредък с всеки изминал ден. Той загуби почти две години от живота си. След няколко месеца, през лятото, се надявам да може да се разхожда наоколо в парка.

— А що се отнася до говора му?

— Проблемът е, че инсултът е засегнал и центъра на движението, и този на речта. Той наистина доста дълго е бил жив труп. Трябваше отново да се учи да контролира тялото си и да говори. Трудно му е да си спомня кои думи да използва, и се налага да ги запаметява отново. Но това не е като да учиш едно дете да говори — той разбира значението на думите, просто не може да ги формулира. Дайте му няколко месеца и сама ще забележите, че речта му се е подобрила в сравнение с днес. Същото се отнася до чувството му за ориентация. Преди девет месеца му бе трудно да прави разлика между дясно и ляво, между нагоре и надолу в асансьора.

Лисбет Саландер кимна замислено. Размишлява две минути. Откри, че харесва д-р А. Сиварнандан с индийския му външен вид и финския акцент.

— На какво е съкращение „А“? — попита тя внезапно.

Той я погледна развеселено.

— На Андеш.

— Андеш?

— Роден съм в Шри Ланка, но са ме осиновили от Обу, когато съм бил на няколко месеца.

— Окей, Андеш. Как мога да помогна?

— Посещавайте го. Стимулирайте го интелектуално.

— Мога да идвам всеки ден.

— Не ви искам тук всеки ден. Щом ви харесва, ще трябва да очаква с нетърпение посещенията ви, а не да му омръзне от тях.

— Има ли някаква форма на специално лечение, която може да увеличи шансовете му за възстановяване? Ще платя колкото и да струва.

Той се усмихна внезапно на Лисбет Саландер, но веднага отново стана сериозен.

— Ние предлагаме точно такова лечение. Бих искал, разбира се, да разполагахме с повече ресурси и да не ни се налагаше да съкращаваме персонал, но мога да ви уверя, че той е в ръцете на изключително компетентни специалисти.

— А ако можехте да заобиколите съкращенията, какво бихте могли да му предложите?

— Идеалният вариант за пациенти като Холгер Палмгрен, разбира се, е личен рехабилитатор на пълен работен ден. Ала в Швеция от доста време не разполагаме с подобни ресурси.

— Назначете един.

— Моля?

— Назначете личен рехабилитатор на Холгер Палмгрен. Намерете най-добрия. Направете го още утре. Освен това набавете цялото необходимо техническо оборудване и каквото друго е нужно. Ще се погрижа да получите парите за заплатата и оборудването още в края на тази седмица.

— Шегувате ли се?

Лисбет погледна доктор А. Сиварнандан с твърдия си прям поглед.

Мия Бергман намали и паркира своя фиат до тротоара пред метростанция „Гамла стан“. Даг Свенсон отвори вратата и бързо се шмугна на предната седалка. Наведе се напред и я целуна по бузата, докато тя се опитваше да направлява автомобила зад един автобус от градския транспорт на Стокхолм.

— Здравей — рече Мия, без да отклонява поглед от трафика. — Изглеждаш толкова сериозен, да не се е случило нещо?

Даг Свенсон въздъхна и закопча предпазния си колан.

— Не, нищо сериозно. Имам само малко проблеми с текста.

— Какви?

— Остава един месец до крайния срок. А съм готов само с девет от двайсет и единия разговори със засегнатите лица, за които говорихме. Имам проблеми с Бьорк от Сепо 29 29 Разговорно наименование на Секерхетс пулисен — Тайна полиция. — Б.пр. . Проклетникът е в дългосрочен отпуск по болест и не отговаря на домашния си телефон.

— В болница ли е?

— Не знам. Опитвала ли си се да получиш информация от Сепо някога? Те дори отказват да признаят, че той работи там.

— Пробвал ли си с родителите му?

— И двамата са мъртви. Няма съпруга. Единственият му брат живее в Испания. Нямам никаква представа как ще успея да се свържа с него.