Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

На Лисбет й трябваше малко време, за да смели информацията. След това сви рамене и свали електронните писма на Микаел Блумквист, черновата на книгата на Даг Свенсон с работно заглавие „Пиявици“ и подзаглавие „Обществените стълбове на проституцията“. Намери дори дисертация със заглавието From Russia with Love , чийто автор бе някаква жена на име Мия Бергман.

Лисбет излезе от програмата, отиде в кухнята и сложи кафеварката. След това се настани в новия си диван в дневната със своя „Пауърбук“. Отвори табакерата от Мими и запали една „Марлборо лайт“. Посвети остатъка от вечерта на четене.

В девет приключи с дисертацията на Мия Бергман и прехапа замислено устни.

Към десет и половина свърши и книгата на Даг Свенсон. Осъзна, че не след дълго „Милениум“ отново ще разбуни духовете.

Към единайсет и половина почти бе привършила с кореспонденцията на Микаел Блумквист, когато внезапно настръхна и отвори широко очи.

Усети как по гърба й полазват студени тръпки.

Ставаше дума за имейл от Даг Свенсон до Микаел Блумквист. В едно подчинено изречение Даг Свенсон споменаваше, че се е колебаел дали да не посвети една отделна глава на някакъв източноевропейски гангстер на име Зала, но добавяше, че до крайния срок остава съвсем малко време. Микаел не бе отговорил на писмото.

Зала.

Лисбет Саландер седеше неподвижно и размишляваше, докато не се включи скрийнсейвърът.

Даг Свенсон остави тефтера си и се почеса по главата. Загледа се замислено в единствената дума, която стоеше най-отгоре на страницата. Състоеше се от четири букви.

Зала.

Бе объркан и в продължение на три минути описва заплетени кръгове около името. После се изправи и си взе чаша от кухнята. Хвърли един поглед на часовника си и реши, че е време да се прибере вкъщи и да си легне. Но същевременно му харесваше да седи в редакцията на „Милениум“ и да работи до късно нощем, когато в помещението цари тишина и спокойствие. Крайният срок приближаваше неумолимо. Бе готов с черновата, но за първи път от началото на проекта изпитваше известно съмнение. Чудеше се дали не е пропуснал важен детайл.

Зала. До този момент бе очаквал с нетърпение завършването на книгата и публикуването й. Сега обаче му се искаше да разполага с малко повече време.

Размишляваше над протокола от аутопсията, който инспектор Гюлдбрансен му позволи да прочете. Ирина П. бе открита в канал Сьодертеле. Бе станала жертва на жестоко насилие и имаше контузни рани по лицето и гръдния кош. Като причина за смъртта сочеха счупения й врат, ала най-малко две от останалите й контузии също се бяха оказали смъртоносни. Имаше шест счупени ребра и пробит ляв бял дроб. Далакът й също беше спукан в резултат на жестокия побой. Трудно бе да се обясни как са причинени раните й. Патологът подхвърли тезата, че насилникът най-вероятно е използвал дървена бухалка, увита в плат. Но защо един убиец ще реши да увива оръжието си в плат, не беше ясно. Видът на раните обаче не подсказваше за други оръжия.

Убийството все още не бе разкрито, а Гюлдбрансен смяташе, че шансовете извършителят да бъде намерен са минимални.

Името Зала се срещаше четири пъти в събрания през годините от Мия Бергман материал. Ала то никога не бе стояло в центъра на събитията, беше неуловимо като призрак. Някои от момичетата го споменаваха като неидентифицирана заплаха за тези, които не слушат. Даг прекара една седмица в опити да открие повече информация за Зала. Разпитва полицаи, журналисти и няколко свързани с трафика на момичета източници, които междувременно бе открил.

Отново се свърза с Пер-Оке Сандстрьом, когото възнамеряваше безмилостно да изобличи в книгата си. Към този момент Сандстрьом започваше да осъзнава сериозността на ситуацията. Умоляваше го да прояви милост. Дори му предложи пари. Даг Свенсон обаче нямаше никакво намерение да отстъпва. За сметка на това използва надмощието си, за да изкопчи от Сандстрьом информация за Зала.

Резултатът бе обезкуражаващ. Сандстрьом бе корумпиран проклетник, вършил много услуги на секс мафията. Никога не се бе срещал лично със Зала, но бе разговарял с него по телефона и знаеше, че наистина съществува. Не, не разполагаше с телефонен номер. Не, не можеше да назове лицето, което ги беше свързало.

Даг Свенсон остана с впечатлението, че Пер-Оке Сандстрьом се страхува. И този страх беше по-силен от заплахата да бъде изобличен. Боеше се за живота си. Защо?