Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Лисбет затвори екрана на лаптопа си, но го остави да лежи на бюрото. Бе закодирала съдържанието на твърдия диск и го бе съхранила на специално място в интернет. След това изтри целия си диск със специална създадена от нея програма, която гарантираше, че дори тя самата няма да може да го възстанови. Не смяташе, че ще има нужда от лаптопа си. Бе неудобен за носене. Вместо това взе джобния си компютър „Палм Тунгстен“.

Огледа кабинета си. Имаше чувството, че никога повече няма да се върне в апартамента на Мусебаке, и констатира, че оставя след себе си тайни, които може би трябваше да унищожи. Но когато хвърли поглед на ръчния си часовник, видя, че няма време. Огледа се още веднъж и загаси настолната лампа.

Разходи се до „Милтън Секюрити“, влезе през гаража и се качи с асансьора до администрацията. Не срещна никого в празните коридори. Без какъвто и да било проблем взе ключа за колата от отключения стенен шкаф на рецепцията.

След трийсет секунди отново бе в гаража и отключи королата от дистанция. Метна раницата си на седалката до шофьорското място, после нагласи своята седалка и огледалото за обратно виждане. Използва стария си пропуск, за да отвори вратата на гаража.

Малко преди четири и половина сутринта напусна Сьодер Меларстранд до моста Вестербрун. Започваше да се развиделява.

Микаел Блумквист се събуди в шест и половина сутринта. Не бе навил будилника си и бе спал едва три часа. Стана от леглото, пусна компютъра си и отвори папката ЛИСБЕТ САЛАНДЕР. Веднага откри малословния й отговор.

Благодаря ти, че си мой приятел.

Побиха го ледени тръпки. Не на такъв отговор се бе надявал. Тя сякаш се сбогуваше. Лисбет Саландер сама срещу целия свят. Отиде до кухнята, пусна кафеварката и се отправи към банята. Нахлузи чифт изтъркани дънки и осъзна, че не бе имал време да пере през изминалите седмици и не разполага с нито една чиста риза. Облече си виненочервена колежанска тениска под сивото сако.

Докато си правеше сандвичи в кухнята, изведнъж забеляза как нещо проблесна в процепа между микровълновата печка и стената. Сбърчи чело, взе една вилица от чекмеджето с кухненски прибори и извади ключодържател с връзка ключове.

Беше на Лисбет Саландер. Бе го намерил след нападението на Лундагатан и го бе оставил на микровълновата печка заедно с чантата й. Явно е паднал отзад. Бе пропуснал да го предаде на Соня Мудиг, когато дойде за чантата.

Взря се в ключодържателя. Имаше три големи и три малки ключа. Големите бяха от входна врата, врата на апартамент и секретна ключалка. За нейния апартамент са. Не бяха от жилището на Лундагатан. Къде, по дяволите, живееше тогава?

Вгледа се по-внимателно в трите по-малки ключа. Един бе от катинара на „Кавазаки“-то й. Един бе от сейф или друг шкаф. Вдигна третия ключ. В него бяха изсечени цифрите 24914. Озари го невероятно хрумване.

„Пощенска кутия. Лисбет Саландер има пощенска кутия.“

Провери различните пощенски клонове в Сьодермалм в телефонния указател. Беше живяла на Лундагатан. Търговският център „Ринген“ бе твърде далеч оттам. Вероятно ключът бе от кутия в някой от клоновете на улица Хорнсгатан или улица Русенлундсгатан.

Изключи кафеварката, заряза закуската си и подкара БМВ-то на Ерика Бергер към Русенлундсгатан. Ключът не пасна на кутия 24914. Продължи към пощенския клон на Хорнсгатан. Бинго. В кутията откри двайсет и две пратки, които пъхна в джоба на компютърната си чанта.

После продължи надолу по Хорнсгатан, паркира при кино „Квартерсбио“ и закуси в бар-ресторант „Копакабана“ на плажа Бергсундс. Докато чакаше латето си, прегледа пратките една по една. Всички бяха изпратени до „Уасп Ентърпрайзис“. Девет бяха от Швейцария, осем от Кайманите, една от Англо-нормандските острови и четири от Гибралтар. Микаел отвори пликовете без каквито и да било угризения. Първите двайсет и един съдържаха извлечения от банкови сметки и фондови отчети. Установи, че Лисбет Саландер е гъбава с пари.

Последното писмо беше по-дебело. Адресът бе написан на ръка. Пликът имаше лого с адреса на подателя — кантора Бюкянън, Куинсуей, Гибралтар. Върху плика бе залепен и стикер, който поясняваше, че писмото е от Джеръми С. Макмилън, Адвокат. Имаше красив почерк.

Джеръми С. Макмилън

Адвокат

Уважаема г-це Саландер,

С настоящото писмо потвърждавам, че последната вноска за Вашата собственост бе направена на 20 януари. Съгласно договорката ни прилагам копия на цялата документация, но запазвам оригиналните документи. Надявам се това да Ви удовлетворява.