Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Лисбет проникна в твърдия диск на Микаел Блумквист и констатира, че той не е пускал компютъра си, нито е писал нещо в него от предната вечер. Нямаше нищо ново.

Сони Буман остави папката върху заседателната маса в кабинета на Драган Армански. Отпусна се тежко на стола. Фреклунд взе папката, отвори я и започна да чете. Драган Армански стоеше до прозореца, загледан към „Гамла стан“.

— Мисля, че това е последната информация, която мога да доставя. Считано от днес, съм отстранен от разследването — рече Буман.

— Не е твоя вината — каза Фреклунд.

— Така е — съгласи се Армански и също седна.

Бе натрупал целия събран през последните две седмици от Буман материал на купчина върху заседателната маса.

— Добра работа си свършил, Сони. Говорих с Бублански. Той дори съжаляваше, че ще трябва да се лиши от услугите ти, но няма избор заради Ериксон.

— Няма нищо. Открих, че се чувствам много по-добре тук, отколкото в управлението на Кунгсхолмен.

— Можеш ли да обобщиш?

— Ако целта ни е била да открием Лисбет Саландер, то определено се провалихме. Разследването бе доста объркано, много хора се опитваха да наложат волята си над останалите и Бублански невинаги имаше пълен контрол над издирването.

— Ханс Фасте…

— Ханс Фасте е голям проклетник. Но той и обърканото разследване не са единствените проблеми. Бублански не подмина нито една възможна версия, но Лисбет Саландер доста добре е прикрила следите си.

— Работата ти не бе единствено да заловиш Саландер — намеси се Армански.

— Не. Много се радвам, че не информирахме Никлас Ериксон за втората ми задача. Трябваше и да вляза в ролята на твой информатор и къртица и да следя Саландер да не бъде осъдена, въпреки че е невинна.

— Какво мислиш за това сега?

— Когато започнахме, бях напълно сигурен, че е виновна. Днес не знам. Изникнаха толкова много противоречиви факти…

— Да?

— … че едва ли бих я смятал за главен заподозрян. Все повече се замислям дали от теорията на Микаел Блумквист няма да излезе нещо.

— Това означава, че трябва да открием друг възможен извършител. Да започнем отначало — рече Армански и наля кафе на участниците в заседанието.

Лисбет Саландер преживя една от най-ужасните си вечери. Мислеше си за мига, в който бе хвърлила бензиновата бомба през прозореца в колата на Залаченко. Тогава кошмарите й бяха приключили и бе усетила невероятен душевен покой. Бе се сблъскала с други проблеми през годините, но те всичките бяха свързани единствено с нея, така че успяваше да се справи с тях. Сега обаче засегната беше Мими.

Мими лежеше пребита от бой в болницата „Сьодра“. А беше невинна. Нямаше нищо общо с всичко това. Единственото й престъпление бе, че познава Лисбет Саландер.

Лисбет се прокле. Чувстваше се виновна. Изпитваше ужасни угризения. Успя да запази собствения си адрес в тайна и се погрижи тя самата да е напълно защитена. След това подмами Мими да се нанесе на бившия й адрес, известен на всички.

Как бе могла да постъпи толкова неразумно?

Все едно че сама я беше пребила от бой.

Бе толкова нещастна, че очите й се насълзиха. Лисбет Саландер никога не плаче. Изтри сълзите си.

Към десет и половина вече съвсем не я свърташе на едно място и не можеше да остане в апартамента. Облече якето си и се промъкна навън в нощта. Мина по малки затънтени улички, докато не излезе на булевард Рингвеген и не застана на пресечката за болница „Сьодра“. Искаше й се да влезе в стаята на Мими, да я събуди и да й каже, че всичко ще е наред. След това видя сините светлини на полицейска кола до Сенкен и се шмугна в друга пресечка, преди да я открият.

Върна се в дома си до Мусебаке малко след полунощ. Бе поизмръзнала, съблече се и се пъхна в леглото. Не можеше да заспи. В един часа стана и се заразхожда гола из тъмния апартамент. Влезе в стаята за гости, която бе обзавела с легло и шкаф и в която не бе стъпвала повече. Седна на пода с гръб към стената и се взря в мрака.

Лисбет Саландер си има стая за гости. Какъв майтап. Остана да седи така до два сутринта, когато вече трепереше от студ. След това се разплака. Не си спомняше да й се бе случвало някога преди.

В два и половина сутринта Лисбет си взе душ и се облече. Сложи кафеварката, направи си сандвичи и включи компютъра. Влезе в твърдия диск на Микаел Блумквист. Учуди се, че не бе подновявал материалите по разследването си, но нямаше сили да мисли и за това тази нощ.

Затова отвори папката „Лисбет Саландер“. Веднага откри нов документ, кръстен „Лисбет-ВАЖНО“. Видя, че е създаден в 00,52. Отвори го и веднага го прочете.