Стиг Ларшон - Момичето, което си играеше с огъня

Лисбет, свържи се веднага с мен. Тази история е много по-ужасна, отколкото предполагах. Знам кой е Залаченко и мисля, че се досещам какво се е случило. Говорих с Холгер Палмгрен. Разбрах каква е била ролята на Телебориан в цялата история и защо е било толкова важно да те затвори в детската психиатрия. Мисля, че знам кой е убил Даг и Мия, а и защо. Все още ми липсват няколко важни парчета от пъзела. Не разбирам ролята на Бюрман. Позвъни ми. Свържи се незабавно с мен. Можем да намерим решение.

Лисбет прочете документа два пъти. Кале Блумквист бе свършил страхотна работа. Браво. Отличник. Все още си мислеше, че за всичко може да намери решение.

Желаеше й доброто. Искаше да помогне.

Не разбираше, че каквото й да се случи оттук нататък, с живота й е свършено.

Животът й бе приключил още преди да навърши тринайсет.

Имаше само един изход.

Тя създаде нов документ и се опита да напише отговор на Микаел Блумквист, но не можеше да подреди мислите си, а искаше да му каже толкова много неща.

Лисбет Саландер — влюбена. Какъв майтап само.

Той никога нямаше да разбере. Никога нямаше да му достави удоволствието да се забавлява с чувствата й.

Изтри документа и се загледа в празния монитор. Но Микаел не заслужаваше да го накаже с пълно мълчание. Бе й останал верен като смел оловен войник. Създаде нов документ и написа едно-единствено изречение.

Благодаря, че си мой приятел.

Първо трябваше да вземе няколко логични решения. Имаше нужда от превозно средство. Изкушаваше се да използва виненочервената хонда от Лундагатан, но подобен вариант беше изключен. В лаптопа на прокурор Екстрьом липсваше каквато и да било информация, че заетите с разследването са открили закупената от нея кола. Това може би се дължеше на факта, че бе направила покупката неотдавна и все още не бе успяла да регистрира и застрахова автомобила. Не можеше обаче да разчита, че Мими не се е разприказвала за колата по време на полицейския разпит, а и Лундагатан със сигурност се държеше под наблюдение.

Полицията знаеше и че притежава мотоциклет, така че щеше да й е още по-трудно да го вземе от Лундагатан. В допълнение към това метеоролозите обещаваха разваляне на времето след няколкото топли дни, а на нея изобщо не й се искаше да кара мотоциклет по хлъзгави мокри пътища.

Една от възможностите бе да наеме кола на името на Ирене Несер, но и това не беше безопасно. Винаги съществуваше известен риск някой да я разпознае и тогава с фалшивата й самоличност бе свършено, което би било равносилно на катастрофа, тъй като това бе единствената й възможност за излизане от страната.

След това се усмихна. Разбира се, имаше още една възможност. Пусна компютъра си и се включи към мрежата на „Милтън Секюрити“. Влезе в системата на притежаваните от фирмата автомобили, за която отговаряше една секретарка на рецепцията. „Милтън Секюрити“ разполагаше с деветдесет и пет автомобила, повечето от които бяха специално боядисани като коли за охрана. Голяма част от тях се намираха в различни големи гаражи, пръснати из града. Освен тях обаче имаше и няколко превозни средства за цивилни нужди, които можеха да бъдат използвани по време на командировки. Бяха паркирани в сградата на „Милтън Секюрити“ край Слусен. На практика — на една ръка разстояние от нея.

Разгледа досиетата на персонала и се спря на сътрудника Маркус Коландер, който току-що бе излязъл в двуседмичен отпуск. Бе оставил телефонен номер на хотел на Канарските острови. Промени името на хотела и разбърка цифрите в номера за връзка. След това остави бележка, че точно преди да излезе в отпуск, Коландер е откарал една от цивилните коли на ремонт заради проблеми със съединителя. Избра тойота корола с автоматични скорости, каквато бе използвала и преди, и уточни, че колата ще бъде върната след една седмица.

Накрая проникна в системата за наблюдение и препрограмира камерите, покрай които щеше да й се наложи да мине. Между 4,30 и 5,00 ч. те щяха да показват запис на случилото се през предходния половин час, но с променен времеви код.

Малко преди четири часа раницата й вече бе приготвена. Бе сложила в нея два комплекта дрехи, два спрея със сълзотворен газ и заредения електрошоков пистолет. Погледна към двете оръжия, с които се бе сдобила. Отказа се от това на Сандстрьом — „Колт 911 Гавърнмънт“, и избра пистолета на Сони Ниеминен, полския „Р-83 Ванад“, от пълнителя на който липсваше един патрон. Той бе по-малък и й беше по-лесно да го държи. Пъхна го в джоба на якето си.